Кристия ВЕНГРИНЮК

Вярвахме, че може да има война, защото знаем какъв е съседът ни. Но никой не можеше да си представи, че светът ще позволи това, което вече се случва в Украйна. Мислехме, че е възможна война между военните срещу военностратегически обекти. Можехме ли изобщо да си представим, че ще убиват цивилни и деца?

Бомбардиране на родилни отделения и детски болници, изстрели в лицето, изнасилвания на нашите жени, грабежи, омраза, депортиране на украинци...

Сега имаме градове-призраци, които вече не съществуват, но все още има хора под земята и никой, никой все още не може да ги спаси.

Наистина ли никой? Това не означава ли, че целият свят не може да направи нищо за това зло? Страхува ли се? Или не желае да го направи?

Непоносимо е да четеш, как се стреля по коли с цивилни. Ежедневно!

Всеки ден има снимки и видеоклипове на разстреляни семейства, които просто са искали да се измъкнат от ада...

Тази сутрин например беше едно младо семейство с тригодишно дете. Струва ми се, че дори самият Сатана няма толкова гняв и жестокост, колкото Русия и нейната измет.

Вече не е отчаяние, а нещо по-дълбоко. Русия също започва селективен терор в страните от НАТО.

НАТО се страхува от намеса, за да не стане съучастник. За съжаление трябва да заявим, че по този начин те са съучастници в тези ужаси.

И, за съжаление, защото така ще трябва да чакаме тежки дни и на тяхна територия.

Продължаваме да се държим.

Всеки, всеки в Украйна сега е войн. Държим се и вярваме.

Украйна вече победи, просто някой има нужда от още няколко жертви...