+ „Покана” за размисъл по повод връчването на купите, след поредния детски футболен турнир на градския стадион...
Ефим УШЕВ
За седми път Златоград бе домакин на детския турнир по футбол "CHAMPION 2021". В началото на юли градът отново оживя от детска глъч и спортни страсти, в които младите любители на спорта изпълниха не само стадиона в Златоград, а и неговия площад при тържественото награждаване.
В Турнира взеха участие деца, родени през 2009, 2010 и 2011 година от всички краища на страната. За разлика от друг път, обаче, когато скандално Златоград не участваше със свой футболен отбор, сега в игрите участваха два наши тима, а и двата имаха свои награди в тържествения съботен ден на площада.
Въодушевен от детския възторг, с който всички отбори получаваха наградите си, аз обаче останах почти като „гръмнат”, когато, при обявяването на наградата за първия златоградски отбор, чух едно мощно „У-у-у-у-у...”, идващо от една група деца в спортни екипи. Попитах и бях изумен, когато стана ясно, че това „У” идва от...другия златоградски отбор! Значи единият наш отбор, освирква своите съграждани от другия наш отбор...
Но аз бях още веднъж изумен, когато само след малко, при награждаването на втория ни отбор, първия им го „върна” по същия начин, т. е. със своето, също така мощно, „У-у-у-у...”
Тъй като „картинката” бе достатъчно грозна за един такъв хубав спортен ден, наложи се водещият от трибуната, т. е. от страна на гостите, да призове към сдържаност на злите страсти, да призоват към разумност и спортсменска уважителност.
Но какво всъщност се бе случило?
Защо два наши отбора от деца
се нападаха публично по такъв недостоен начин и така не само компрометираха смисъла на спортната игра, но и злепоставяха самия Златоград, неговото ръководство? Както изясних за себе си малко по-късно, причината бе до болка позната – когато детският футболен отбор на Златоград се формирал, когато се набирали играчите и стартирали тренировките, започнали и караниците между треньори и спортни организатори, всичко рефлектирало и между родители и цепенето на децата, за хатъра и егото на „тоя и оня”, довежда до създаването на два местни отбора с отделни треньори. В процеса на роенето, в смисъл - кое дете в коя част да отиде, се поражда и самата омраза между представителите на двете части. А видимата част на всичко това избуя пред всички, в съботния дне на награждаването...
Като казах по-горе „до болка познато” като ситуация, ми иде да припомня как един добър баскетболен отбор от гимназията в Златоград, който и републиканско първенство спечели, бе буквално затрит, заради личната глупост на определени управляващи лица, които позволиха едно подобно изпокарване и участваха наперено в създаването на втори отбор, угаждайки на капризите на някакъв келеш... Така не след дълго „келешът” изчезна някъде, но от двата отбора вече нямаше и следа...
Та не беше ли същото и с местната процъфтяваща танцова група на „Мераклийче”? Когато пак местни неразбирателства (а и недооценка, разбира се) допуснаха абсолютно безотговорно една създадена вече училищна традиция да изчезне безвъзвратно...
Грозната сцена на площада в центъра, обаче, сега отново призовава към размисъл и категорично отношение – докога ще продължаваме така, чия е вината и кой допуска да се стигне дотук, за да жертваме не само имиджа си като град. Така ние жертваме обикновеното, нормалното спортно настояще на нашите деца и въобще възможностите си да развиваме нещо като спорт в собствения си град.
(Бр. 14/2021 на „Златоградски вестник”)