Адв. Александър Кашъмов,

Програма достъп до информация

- Миналата седмица вие припомнихте, че прокуратурата може да вземе мерки срещу речта на омразата по чл. 419а от НК, насочен към тези, които оправдават, отричат, или грубо омаловажават престъпление против мира и човечеството. Веднага се появиха и критики, че това крие риск от злоупотреби със свободата на словото.

Има опасение, да, че това може и да произведе негативи, ако прокуратурата, особено пък настоящата, се задейства. Когато говорим за свободата на словото по принцип винаги стои този въпрос и балансите са тънки. Това е обективно сложна тема и макар че имаме вече компетентни съдилища, които могат да правят нужния хирургически разрез за такива отсъждания, виждали сме през годините и грешки, довели до изненадващи присъди срещу медии и журналисти. Така че не е лишено от основание подобно опасение.

Има и други по-меки възможни решения - например санкции през Закона за защита от дискриминация, по-активна роля на СЕМ, засилване на саморегулаторните механизми и т.н. Но моята мотивация да насоча вниманието точно към чл. 419а от НК е морална. В този член се съдържат основите - че оправдаването или отричането на агресивна война, на престъпления срещу човечеството, на военни престъпления, е недопустимо, то е престъпление. Това е правната рамка на ЕС, това е и цивилизационната морална граница, която ни определя като част от едно европейско демократично семейство.

От друга страна в последните години виждаме и как арогантни субекти претендират за правата си, без да зачитат правата на други...

(От в. „Капиталъ”)