+ Беломорски репортаж за това как 2 години след затварянето на ГКПП-Златоград, дори гръцките ни приятели недоумяват защо при нас не настояваме за неговото отваряне...

Ефим УШЕВ

Близо година и половина откакто е затворен граничният пункт на Златоград с Гърция, обядвам в заведението на Димитрис Карацобанакис на плажа в Миродато, тежко почервенял от силното слънце, а на паркинга отсреща не виждам български коли - той е почти празен, а часът е около 3 следобед, в средата на юли. Разбира се, че няма нищо общо с изпълнения с коли от цяла България паркинг, който можеше да се наблюдава преди време, с най-много коли от Златоградско, които се чудят къде да се пласират.

Затова и плажът на Миродато, ако си спомняте, по едно време му казвахме „златоградския плаж”... Сега обаче златоградчани няма. Но...какво виждам там? Една кола от Стара Загора и една от Кърджали... Това е.

Димитрис не крие радостта си, че ме вижда, казва, че туризмът тук много е пострадал – върнал се е на нивата си отпреди откриването на пункта на Костадин. „Няма ги вече българите”, казва ми, а аз си спомних едно негово интервю, което даде тук, на плажа, пред камерата на БНТ, беше по времето на прочутата „гръцка финансова криза”. Когато колежката го попита как е сега кризата в Гърция, той веднага отсече със симпатичния си български: „Няма криза, каква криза? Идва тук българ – няма никак криза...” И наистина, тогава, пак си спомнете, дори българският лев влезе в свободна употреба в цяла Северна Гърция...

Бизнес организациите в региона неведнъж са настоявали пред гръцкото правителство, дори с официални декларации и позиции, да се отворят всички пунктове с България, включително този край Златоград. С някои от тях читателите ни са запознати, тъй като са публикувани в ЗВ. Няма обаче развитие по тях – според Димитрис никой не обръща внимание на малкия бизнес, проблема е в Атина, откъдето идва всичко. Защото „...там си гледат повече централните части, островите, откъдето им идват големите пари...” Предлага ни обаче и ние в Смолян и в Златоград да сме активни и да настояваме отварянето на златоградския пункт. „Не бива да прекъсваме едни добри връзки, контакти, които бяхме направили, работехме заедно с приятели от Златоград, които са сериозни бизнесмени. И сега всичко се спира, заради някакъв вирус. Ама може лесно това да се реши, нали - слагат се две медицински сестри горе на пункта, правят там изследванията и готово...” – така казва Димитрис и е напълно прав.

Само дето ние в Златоград

сме си виновни, че не настояваме

за това нито пред новия областен управител – той сега се занимава само с рудоземския пункт, нито пък пред кмета на общината, който пък е длъжен да се поразмърда по този въпрос и да излезе с някаква позиция по проблема. Да не говорим, че нито един общински съветник не е поставил, било като питане, било като някакво отношение и загриженост, за този голям регионален проблем – де факто закриването на един граничен пункт между две държави, докато се бием в гърдите, че отваряме друг на Елидже...

Там обаче, и за самия Димитрис от Миродато е ясно, че няма да го бъде скоро. Защото има да се свърши огромно строителство по гръцките пътни участъци, които в ковид кризата дори бяха замразени. Така че и да се довърши самата инфраструктура на самия пункт, ще трябва още доста да почакаме за действителното му пускане в действие. Затова настояването за ново отваряне на златоградския пункт е още по-важно и належащо. Осъзнава се това от приятелите ни в Гръцко, но защо кметът Янчев поне не използва официалните си позиции пред побратимената ни община Хрисуполис? Нали затова бяхме „побратими” – когато се появи проблем, да се обръщаме един към друг и да обсъждаме възможности?

...Сега обаче стоя сам на маса в ресторанта „Горгона” на беломорския плаж, мисля си за тези неща и по някое време дочувам едно от младите и усмихнати момичета, които ми сервират: „Защо вече не идва тук българ, няма вече вирус, има много слънце?” Признавам си – не можах да ѝ отговоря. Но пък обещах, че ще помоля някои други фактори да дадат отговора...

(Бр.14/2021 на „Златоградски вестник”)