Евгений КЪНЕВ

Да, прави са путинофилите, че САЩ имат вина за конфликта в Украйна днес. Но не там, където техният кумир им е посочил да я търсят. След 2001 г. президентът Буш търсеше в Русия съюзник за войната срещу терора. Дори го видя в очите на Путин, след срещата им в САЩ. Чак дотолкова, че да подведе Украйна и Грузия, че е възможно скоро да влязат в НАТО. А междувременно вдигна с безсмислената война срещу Ирак цената на петрола и Русия започна да трупа резерви за модернизация на своята армия. И така, Буш изпрати мандата си с инвазията на Путин в Грузия.

Следващият президент Обама започна отново с гранд наивитет да търси рестартиране на отношенията с Кремъл. В крайна сметка, резултатът беше руска инвазия в Крим, зелени човечета в Донецк и Луганск, руска интервенция в Сирия. Да, това е резултатът от пацифизма на Обама.

Следващият президент Тръмп направо си беше руски агент. Дори с руска помощ спечели изборите. Остана в историята с нито една критична дума към Русия за целия си мандат. А обтягането на отношенията му с Европа беше сигнал за колосална инвазия на Путин в Европа - купуване на референдуми, партии, политици, избори, медии; денонощен щурм от фалшиви новини; собствени медии; кибератаки срещу държавни институции и т. н.

И какво се оказва - че 20 години САЩ смятат Русия за приятелска държава, докато Русия разгражда западната демокрация. И след като Путин постоянно лавира, маневрира, манкира, за да отслаби Запада, днес неговите папагали повтарят денонощно опорката за виновното НАТО и коварните САЩ!

Тази позиция не иска и не може да отговори на много прости въпроси:

1. Защо Путин денонсира всички договори със Запада след 1990 г., включително договора между НАТО и Русия от 1997 г - откога изправната страна по договор е причина за нарушаването му?

2. Защо трите балтийски държави, членки на НАТО от 2004 г., никога не са били възприемани от Русия за опасност, въпреки че са на 100 км от Санкт Петербург и по-близо до Москва от Киев?

3. Защо референдумът в Крим трябва да бъде уважен, а този на Украйна от 1991 г за независимост - не?

4. Защо Русия има право на държави-буфери за своята сигурност, а държавите-буфери нямат право на избор за членство в НАТО - за своята сигурност?

5. Защо Русия се чувства заплашена, след като напуска договорите със Запада, които забраняват ядрени оръжия и струпване на войски в близост до нейните граници?

6. Защо Русия има право да нападне Украйна да защити руснаците в Донбас, които започват да “страдат” точно след и заради нейната интервенция от 2014 г?

7. Защо правото на Русия за защита е в контраст с хартата на ООН и всички договори за сигурност в Европа, под които стои подписа на Русия?

8. Защо, след като Путин взема сам решенията за цяла Русия, не се допуска, че темата за сигурността на Русия всъщност е проблем за сигурността лично на Путин?

9. Защо се смята, че завладяването на държавите-буфери от Русия ще даде стабилна система за сигурност при такава огромна разлика в културите и отношенията с Европа?

10. Защо злощастният пример на България като държава-буфер на СССР за 45 години не се помни и разбира?

Защо, по дяволите, мислите само за Русия, а не мислите за България!?