Новини

Диалози ЗВ: Огнян Минчев към Петър Богоевски от РСМ: „Петре, с лъжа не се живее добре...”

Wednesday, 09 March 2022 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Бързам да предам един диалог от стената на проф. Огнян Минчев във ФБ, който от днес, 31 юли, от сутринта, върви и в който някъде надолу след основния пост на професора се появява с реплики и македонистът от РСМ Петър Богоевски.

Който се интересува, моля нека го проследи в частите, които подбирам. Ето основния текст на Минчев, предизвикал по-сетнешните диалози.

 

„Докато е време - да информираме кандидата за прмиер Пламен Николов. Преспанското споразумение е между РС Македония и Гърция - не между РС Македония и България. Ние също имаме договор със Скопие, но да го "ревизираме", както пожела г-н Николов, ще бъде много трудно и най-вероятно - много неизгодно. Най-малкото защото мощната сърбоманска общност в елита на Скопие, начело с ВМРО-ДПМНЕ, се бори точно за това - за ревизия и релативиране на договора.

Този договор е несъвършен - той е недостатъчно конкретен, но ревизирането му е по-опасно от придържането към него и неговите постулати. Бих посъветвал г-н Николов две неща.

Първо, да настоява пред партийния си началник номинацията за министър на външните работи да бъде сериозна, отговорна и съобразена с предизвикателствата, с които България ще трябва да се справи, включително в двустранните отношения с Македония през следващите месеци и години.

Второ, лично да осмисли и да защити пред големия си началник балансирана политика спрямо проблемите в отношенията с РС Македония, най-малкото защото един пореден провал в тази политика би нанесъл непоправими щети върху българския национален интерес, а оттам - и върху управлението на ИТН.

Темата е деликатна - патосът на "Боят настана, тупкат сърца ни..." е неадекватен”.

 

Efim Ushev: Патосът на "Боят настана,..." е неадекватен - точно така е. Но някой да им каже, че и приклякането в стил "Дайте сега, братя, да видим кво ша праим, квото кажите - това ще е...", е още по-гибелен и неадекватен на ситуацията! А от „преспанските” му познания ми мирише отново, при това доста силно, на поредната вредна калинка в българската политика, пробутвана ни от неадекватни и твърде неподготвени за отговорностите, с които се натоварват.

 

Петар Богојески, Професоре, што е Ваш избор?

1. Сукцесија на бугаризмот?

2. Заедничка нега во иднина?

 

Огнян Минчев: Петар Богојески, Аз съм ти казвал, че живееш в илюзорен свят - и се опитваш да го разпространяваш сред другите. Не си сам - на Балканите се случва често. Моят избор е лесен и ясен.

Има историческа истина за принадлежността на българи и македонци към един етнос и една общност - до края на 19 век.

Има процес на развитие на македонска идентичност - първо гражданска и политическа, а след това езикова и институционална.

Аз избирам, първо, истината по въпроса.

Второ, избирам демократичната позиция да призная настоящата идентичност на македонците.

Трето, избирам необходимостта и Скопие, и София да се откажат от пропагандните лъжи на комунистическата епоха, които издигнаха между нас Берлинска стена - тя си стои, още не е разрушена.

Разбирам, че за мнозина сред македонците да признаят българска принадлежност на дедите и прадедите си е обидно - така са индоктринирани. Какво да се прави - един човек може да избира какъв е като идентичност. Един народ трудно може да избира - защото отричайки се от миналото си, се отрича от съществена част от себе си.

И да не забравя - най-важното: Моят избор е уважението и съхраненото достойнство на другия човек, с когото общувам, с когото споря и с когото съм в съперничество. Презирам тъпанарите, които се фукат колко са големи, колко са силни, как могат да командват, да извиват ръце...

Аз уважавам всеки човек, колкото е по-слаб и уязвим, толкова повече искам да запазя достойнството му. За какво ми е победа над унизен човек?

 

Efim Ushev: Ognyan Minchev, прекрасен отговор, проф. Минчев! Дано събеседникът ви Богоевски си вземе някакво поучение...

 

Петар Богојески: Ognyan Minchev, сето тоа во ред, но има еден проблем… Делот, каде принадлежиме кон еден етнос и една опшност, не е точен! Прво, тоа не е 100% Македонија, тоа кое никако да го разберете, второ - и тоа, што било заедничко, не може да се дефинира по таков начин!

 

Огнян Минчев: Петар Богојески, Македония е многоетническа - винаги е била. В световната историческа литература няма спорове за това какви са били славяните, които са я населявали - заедно с турци, албанци, власи, роми... (Последно - виж Carnegie Report on Balkan Wars.).

И не е важно колко единни сме били като етнос или като общност. Важно е мъртви хора да не се преименуват от българи на македонци и каузата, за която са се жертвали да не бъде обръщана с хастара навън - да бъдем честни към тях. Ето тук е най-голямата лъжа на сръбския хегемонизъм и югокомунизма - изобретяването на лъжлива версия за историята на тази тяхна жертва.

Петре, с лъжа не се живее добре. Аз разбирам, че сега македонците се страхуват - да не би България да посегне на македонската независимост, ако Скопие признае общата история. Аз мисля, че няма такава опасност - няма кой да го позволи това на България, дори и пишман-националистите в София да го поискат.

Нашето бъдеще е на сътрудничество и съвместно развитие, като две независими държави.

 

Андрей Бенев: Петар Богојески, Моят роден дедо е от Ресен, близо до Охрид.

Казва се Наум. Има статистика, че всеки четвърти днешен българин има поне един македонски корен. За тези македонци, които се наричаха българи и се преселиха в България, за да не бъдат подложени на репресии след въстанията и след Балканските войни, за тях говори г-н О.Минчев. А те пък са потомци на това население, което през време на османското владичество, по време на борбата за църковна независимост, гласуваха в референдума, организиран от турския султан, че са българи.

В резултат на което територията на С. Македония изцяло влизаше в края на 19-ти век в създадената тогава Българска екзархия. Напълно споделям казаното от г-н Минчев - аз лично имам доста приятели македонци, но не бих ги обидил никога - щом смятат, че те вече са друга нация и вече имат друг език - добре, ясно е, че вече е така! Това е единственото демократично решение, а нали искаме да живеем в демокрация?

Нито ни трябва вашата територия, нито ни трябва да се занимаваме с това да ви караме зорлем да ставате българи. Достатъчно е да живеем добре, да си ходим на гости, да не забравяме приятелите си и да си сътрудничим като европейци!

Не разбирам, какъв ви е проблемът да признаете, че всички факти, а и всички писмени свидетелства преди да станете "юго-република", сочат, че някога сте имали българско самосъзнание? Това го иска моят дедо, който е на небето вече от почти 90 години (даже аз не съм го виждал лично).

 

Петар Богојески: Ognyan Minchev, значи не сте разбрале првото прашање…

Таа заедничка општост, како ќе ја регулираме? Преку сукцесија, или преку заедничко негување?

 

Efim Ushev: Петар Богојески, преведете, моля, на чист македонски язик думата "сукцесия" - тя очевидно има чужд произход при вас?

 

Ognyan Minchev

Петар Богојески Коя "заедничка општност"? Македонската или българо-македонската? Според мен Македония има очевидно българско наследство - "сукцесия", но днес вече е друга общност - държавна, национална - с необратимо променена идентичност. Ако трябва да отричаме - "негуваме" - съвместната ни, обща история, идва въпросът на каква основа е формирана днешната македонска идентичност? Югокомунизмът даде своя отговор - той взе съществена част от общата ни история и я нарече "македонска история". Направи го като издигна стена между България и Македония. Българските комунисти активно участваха в издигането на стената - по заповед от Москва. Днес ние се питаме - ще продължаваме ли да служим на идеологическите доктрини на съветския комунизъм и на югокомунизма, или ще възстановим истината и ще положим отношенията между две независими държави на основата на естественото партньорство и сътрудничество между тях. Българските пишман-националисти и македонските сърбомани отговарят - да, ние ще продължаваме да служим на тези доктрини, които издигнаха стена помежду ни. Така ни е изгодно. Аз отговарям - не, ние трябва да изоставим доктрините на комунизма и да вървим свободни през истината. Тази истина включва както общата ни история, така и факта, че днес сме две различни общности и държави. И последно от мен - аз не мисля, че можем насила да приемаме обща история. Това приемане е процес, а не политически акт. Този процес започва обаче с политически акт - слагане край на езика на омразата, наследен от миналото. Антибългарските постулати от доктрината на РС Македония, наследени от югокомунизма трябва да се премахнат. Бяхме на път да направим това - за съжаление пак тези, които залагат на разделението пак взеха връх.

 

Петар Богојески: Ognyan Minchev, дел од македонското културно-историско наследство е споделено со бугаризмот. Дополнително имаме околу 3 милиони македонци во Бугарија, кои во 99% го имаат прифатено за свое тоа наследство. Многу сте опседнати со тој југо комунизам! За нас во Македонија нема такво значење! Стената помеѓу МК и БГ ја крена СССР и Бугарија, а не МК и Југославија. Точно е тоа за двете доктрини, тука сум наполно согласен. Ако избереме “сукцесија”, тоа може да стане само по територијален принцип. Примерно, сето наследство на Егзархијата на територија на денешна Македонија, е наше наследство, а тоа на територија на денешна Бугарија, е ваше. Бугаризмот, тој новиот, после преродбата (бел. ред: възраждането), е дел и од нашиот идентитет, денешен, современ! Вие никако да разберете тоа! Сте се запнале само за југо идентиетот. Не е така! Исто и хеленизмот е дел од нашиот современ идентитет. Со Грците потпишавме сукцесија и гледаме на успеа да се спроведе. Ако потпишеме и со БГ сукцесија, незнам колку ќе успее. Можеби повеќе. Ако не потпишеме, а одиме на заедничка нага во иднина, треба веднаш да се тргне рамковата позиција од Бугарија.

 

Христо Костадинов: Петар Богојески, казваш, че „...наследство на Егзархијата на територија на денешна Македонија е наше наследство... Исто и хеленизмот е дел од нашиот современ идентитет." Това са две несъвместими неща. Виж какво е казал Димитър Попевтимов – „За укрепване общият южнославянски фронт срещу общия враг". Не е ли именно елинизмът общият враг? За какво елинистично наследство говориш тогава? Сложете, ако искате, Каравангелис в средата на дзвездата от Кутлеш... Наследството е едно и е много ясно кое е и какво е то. Но не очаквам това да се прифакя от тебе, защото си политик в една объркана държава и затова предлагаш объркани "решения" - за да се харесаш там.

 

Петар Богојески: Христо Костадинов, оди шетај бре, дете неписмено! Црквата и Гимназијата, што ги градел дедо ми, негово наследство биле...

 

Efim Ushev: Петар Богојески, църквата и гимназията, кой ги градил дедо ти, са български, затова са негово наследство. Но и ваше. Екзархията, за която говориш, не е френска, тя се казвала Българска. Така че дръж се прилично, не као дете Титово...

 

Петар Богојески: Efim Ushev, абе шетајте таму, магла дечки! Не сте веќе интересни! Ви помина возот! Со МК вие завршивте!

 

Efim Ushev: Петар Богојески, ние си шетаме дома, ама ти нещо шеташ во чузди дворове, на професорот Минчев дуварот... Айде, со „сукцесията” ви, марш кон Белград!

 

(Бр. 14/2021 на „Златоградски вестник”)