Бързам да предам един диалог от стената на проф. Огнян Минчев във ФБ, който от днес, 31 юли, от сутринта, върви и в който някъде надолу след основния пост на професора се появява с реплики и македонистът от РСМ Петър Богоевски.
Който се интересува, моля нека го проследи в частите, които подбирам. Ето основния текст на Минчев, предизвикал по-сетнешните диалози.
„Докато е време - да информираме кандидата за прмиер Пламен Николов. Преспанското споразумение е между РС Македония и Гърция - не между РС Македония и България. Ние също имаме договор със Скопие, но да го "ревизираме", както пожела г-н Николов, ще бъде много трудно и най-вероятно - много неизгодно. Най-малкото защото мощната сърбоманска общност в елита на Скопие, начело с ВМРО-ДПМНЕ, се бори точно за това - за ревизия и релативиране на договора.
Този договор е несъвършен - той е недостатъчно конкретен, но ревизирането му е по-опасно от придържането към него и неговите постулати. Бих посъветвал г-н Николов две неща.
Първо, да настоява пред партийния си началник номинацията за министър на външните работи да бъде сериозна, отговорна и съобразена с предизвикателствата, с които България ще трябва да се справи, включително в двустранните отношения с Македония през следващите месеци и години.
Второ, лично да осмисли и да защити пред големия си началник балансирана политика спрямо проблемите в отношенията с РС Македония, най-малкото защото един пореден провал в тази политика би нанесъл непоправими щети върху българския национален интерес, а оттам - и върху управлението на ИТН.
Темата е деликатна - патосът на "Боят настана, тупкат сърца ни..." е неадекватен”.
Efim Ushev: Патосът на "Боят настана,..." е неадекватен - точно така е. Но някой да им каже, че и приклякането в стил "Дайте сега, братя, да видим кво ша праим, квото кажите - това ще е...", е още по-гибелен и неадекватен на ситуацията! А от „преспанските” му познания ми мирише отново, при това доста силно, на поредната вредна калинка в българската политика, пробутвана ни от неадекватни и твърде неподготвени за отговорностите, с които се натоварват.
Петар Богојески, Професоре, што е Ваш избор?
1. Сукцесија на бугаризмот?
2. Заедничка нега во иднина?
Огнян Минчев: Петар Богојески, Аз съм ти казвал, че живееш в илюзорен свят - и се опитваш да го разпространяваш сред другите. Не си сам - на Балканите се случва често. Моят избор е лесен и ясен.
Има историческа истина за принадлежността на българи и македонци към един етнос и една общност - до края на 19 век.
Има процес на развитие на македонска идентичност - първо гражданска и политическа, а след това езикова и институционална.
Аз избирам, първо, истината по въпроса.
Второ, избирам демократичната позиция да призная настоящата идентичност на македонците.
Трето, избирам необходимостта и Скопие, и София да се откажат от пропагандните лъжи на комунистическата епоха, които издигнаха между нас Берлинска стена - тя си стои, още не е разрушена.
Разбирам, че за мнозина сред македонците да признаят българска принадлежност на дедите и прадедите си е обидно - така са индоктринирани. Какво да се прави - един човек може да избира какъв е като идентичност. Един народ трудно може да избира - защото отричайки се от миналото си, се отрича от съществена част от себе си.
И да не забравя - най-важното: Моят избор е уважението и съхраненото достойнство на другия човек, с когото общувам, с когото споря и с когото съм в съперничество. Презирам тъпанарите, които се фукат колко са големи, колко са силни, как могат да командват, да извиват ръце...
Аз уважавам всеки човек, колкото е по-слаб и уязвим, толкова повече искам да запазя достойнството му. За какво ми е победа над унизен човек?
Efim Ushev: Ognyan Minchev, прекрасен отговор, проф. Минчев! Дано събеседникът ви Богоевски си вземе някакво поучение...
Петар Богојески: Ognyan Minchev, сето тоа во ред, но има еден проблем… Делот, каде принадлежиме кон еден етнос и една опшност, не е точен! Прво, тоа не е 100% Македонија, тоа кое никако да го разберете, второ - и тоа, што било заедничко, не може да се дефинира по таков начин!
Огнян Минчев: Петар Богојески, Македония е многоетническа - винаги е била. В световната историческа литература няма спорове за това какви са били славяните, които са я населявали - заедно с турци, албанци, власи, роми... (Последно - виж Carnegie Report on Balkan Wars.).
И не е важно колко единни сме били като етнос или като общност. Важно е мъртви хора да не се преименуват от българи на македонци и каузата, за която са се жертвали да не бъде обръщана с хастара навън - да бъдем честни към тях. Ето тук е най-голямата лъжа на сръбския хегемонизъм и югокомунизма - изобретяването на лъжлива версия за историята на тази тяхна жертва.
Петре, с лъжа не се живее добре. Аз разбирам, че сега македонците се страхуват - да не би България да посегне на македонската независимост, ако Скопие признае общата история. Аз мисля, че няма такава опасност - няма кой да го позволи това на България, дори и пишман-националистите в София да го поискат.
Нашето бъдеще е на сътрудничество и съвместно развитие, като две независими държави.
Андрей Бенев: Петар Богојески, Моят роден дедо е от Ресен, близо до Охрид.
Казва се Наум. Има статистика, че всеки четвърти днешен българин има поне един македонски корен. За тези македонци, които се наричаха българи и се преселиха в България, за да не бъдат подложени на репресии след въстанията и след Балканските войни, за тях говори г-н О.Минчев. А те пък са потомци на това население, което през време на османското владичество, по време на борбата за църковна независимост, гласуваха в референдума, организиран от турския султан, че са българи.
В резултат на което територията на С. Македония изцяло влизаше в края на 19-ти век в създадената тогава Българска екзархия. Напълно споделям казаното от г-н Минчев - аз лично имам доста приятели македонци, но не бих ги обидил никога - щом смятат, че те вече са друга нация и вече имат друг език - добре, ясно е, че вече е така! Това е единственото демократично решение, а нали искаме да живеем в демокрация?
Нито ни трябва вашата територия, нито ни трябва да се занимаваме с това да ви караме зорлем да ставате българи. Достатъчно е да живеем добре, да си ходим на гости, да не забравяме приятелите си и да си сътрудничим като европейци!
Не разбирам, какъв ви е проблемът да признаете, че всички факти, а и всички писмени свидетелства преди да станете "юго-република", сочат, че някога сте имали българско самосъзнание? Това го иска моят дедо, който е на небето вече от почти 90 години (даже аз не съм го виждал лично).
Петар Богојески: Ognyan Minchev, значи не сте разбрале првото прашање…
Таа заедничка општост, како ќе ја регулираме? Преку сукцесија, или преку заедничко негување?
Efim Ushev: Петар Богојески, преведете, моля, на чист македонски язик думата "сукцесия" - тя очевидно има чужд произход при вас?
Петар Богојески Коя "заедничка општност"? Македонската или българо-македонската? Според мен Македония има очевидно българско наследство - "сукцесия", но днес вече е друга общност - държавна, национална - с необратимо променена идентичност. Ако трябва да отричаме - "негуваме" - съвместната ни, обща история, идва въпросът на каква основа е формирана днешната македонска идентичност? Югокомунизмът даде своя отговор - той взе съществена част от общата ни история и я нарече "македонска история". Направи го като издигна стена между България и Македония. Българските комунисти активно участваха в издигането на стената - по заповед от Москва. Днес ние се питаме - ще продължаваме ли да служим на идеологическите доктрини на съветския комунизъм и на югокомунизма, или ще възстановим истината и ще положим отношенията между две независими държави на основата на естественото партньорство и сътрудничество между тях. Българските пишман-националисти и македонските сърбомани отговарят - да, ние ще продължаваме да служим на тези доктрини, които издигнаха стена помежду ни. Така ни е изгодно. Аз отговарям - не, ние трябва да изоставим доктрините на комунизма и да вървим свободни през истината. Тази истина включва както общата ни история, така и факта, че днес сме две различни общности и държави. И последно от мен - аз не мисля, че можем насила да приемаме обща история. Това приемане е процес, а не политически акт. Този процес започва обаче с политически акт - слагане край на езика на омразата, наследен от миналото. Антибългарските постулати от доктрината на РС Македония, наследени от югокомунизма трябва да се премахнат. Бяхме на път да направим това - за съжаление пак тези, които залагат на разделението пак взеха връх.
Петар Богојески: Ognyan Minchev, дел од македонското културно-историско наследство е споделено со бугаризмот. Дополнително имаме околу 3 милиони македонци во Бугарија, кои во 99% го имаат прифатено за свое тоа наследство. Многу сте опседнати со тој југо комунизам! За нас во Македонија нема такво значење! Стената помеѓу МК и БГ ја крена СССР и Бугарија, а не МК и Југославија. Точно е тоа за двете доктрини, тука сум наполно согласен. Ако избереме “сукцесија”, тоа може да стане само по територијален принцип. Примерно, сето наследство на Егзархијата на територија на денешна Македонија, е наше наследство, а тоа на територија на денешна Бугарија, е ваше. Бугаризмот, тој новиот, после преродбата (бел. ред: възраждането), е дел и од нашиот идентитет, денешен, современ! Вие никако да разберете тоа! Сте се запнале само за југо идентиетот. Не е така! Исто и хеленизмот е дел од нашиот современ идентитет. Со Грците потпишавме сукцесија и гледаме на успеа да се спроведе. Ако потпишеме и со БГ сукцесија, незнам колку ќе успее. Можеби повеќе. Ако не потпишеме, а одиме на заедничка нага во иднина, треба веднаш да се тргне рамковата позиција од Бугарија.
Христо Костадинов: Петар Богојески, казваш, че „...наследство на Егзархијата на територија на денешна Македонија е наше наследство... Исто и хеленизмот е дел од нашиот современ идентитет." Това са две несъвместими неща. Виж какво е казал Димитър Попевтимов – „За укрепване общият южнославянски фронт срещу общия враг". Не е ли именно елинизмът общият враг? За какво елинистично наследство говориш тогава? Сложете, ако искате, Каравангелис в средата на дзвездата от Кутлеш... Наследството е едно и е много ясно кое е и какво е то. Но не очаквам това да се прифакя от тебе, защото си политик в една объркана държава и затова предлагаш объркани "решения" - за да се харесаш там.
Петар Богојески: Христо Костадинов, оди шетај бре, дете неписмено! Црквата и Гимназијата, што ги градел дедо ми, негово наследство биле...
Efim Ushev: Петар Богојески, църквата и гимназията, кой ги градил дедо ти, са български, затова са негово наследство. Но и ваше. Екзархията, за която говориш, не е френска, тя се казвала Българска. Така че дръж се прилично, не као дете Титово...
Петар Богојески: Efim Ushev, абе шетајте таму, магла дечки! Не сте веќе интересни! Ви помина возот! Со МК вие завршивте!
Efim Ushev: Петар Богојески, ние си шетаме дома, ама ти нещо шеташ во чузди дворове, на професорот Минчев дуварот... Айде, со „сукцесията” ви, марш кон Белград!
(Бр. 14/2021 на „Златоградски вестник”)