+ Плюс 13 000 избити, и други чудовищни истории, които оправдават свещената руска Z война...
Юлиян ПОПОВ
Из конвенционални, социални и асоциални медии се въртят три типа оправдателни твърдения за руската война:
1. А 13 000 избити? А 48 живи изгорени? А разстрелваните без съд и присъда руснаци?
2. Виж тази мъртва жена? А българинът, изгорен жив? Да ти пратя ли един клип?
3. Това западните медии никога няма да го покажат.
Поред:
1. Около 13 000 са всички жертви на украинския конфликт. Жертви от двете страни. Жестокости и беззаконие и натрупана омраза има от руска и украинска (често рускоезична) страна. “Кой започна първи” е детски спор. Има закони, международни съдилища, законни мерки, международен натиск и договорености, с които се уреждат подобни неща. Две (от многото) международни организации, които наблюдават и описват в детайли конфликта са OSCE и ООН. В коментари ще постна доклад на ООН (Комисар по човешките права), в който се описват деянията на двете страни в периода 2014-16 и някои други източници. Груба сметка на вината - 50:50. В зависимост от това накъде ви клонят симпатиите, може вината да се разпредели 60:40 или 40:60. Ако много любите и мразите, може да е 70:30 или 30:70. В този доклад е описан и случая с изгорените живи, избитите без съд и т. н. Ако искате да спорите информирано, прочетете доклада, прочетете и други сходни доклади. Има много.
2. Клипове, снимки и отделни истории има много. Те могат да формират принципна позиция, само след като бъдат събрани, обработени, сравнени, анализирани. Иначе снимки на Динко с бронетранспортьора, Динко арестува бежанци, фашизирани българи, сърби, французи, германци - с лопата да ги ринеш. Това е илюстративен материал, не доказателство за национална вина или отговорност.
3. Няма “западни медии”. Има свободни и несвободни медии. И разни медии помежду им. Свободни медии в Русия просто няма. Имаше няколко, Путин ги забрани. Медиите в Англия, Франция, да не говорим за скандинавските страни са свободни. Много от тях са и високопрофесионални със средства да поддържат журналисти на терен. ББС например пише за всеки клип или информация дали е верифицирана или не. Ако не е, рядко се пуска. Ако е от един източник, който може да е пристрастен, казват го още в заглавието. Да не говорим за хилядите професионални наблюдатели, които пишат постоянно доклади и анализи в Туитър. С малко медийна грамотност и разумен скептицизъм, лесно ще отсееш достоверното от пропагандното.
В заключение:
Няма “украински фашизъм” повече, отколкото френски или български.
Идиоти има навсякъде. Въпросът е дали има законност и санкции за престъпленията.
В последните години, откак Зеленски е на власт, жертвите в Донбас значително намаляха. Украйна се стремеше да се интегрира повече в европейската общност. Това естествено водеше до опити за повече законност и повече дисциплина. Напредъкът беше бавен, корупцията, в много случаи разпалвана от Русия, висока. Но страната се движеше напред. (Мога дълго да разказвам за бавния, но обещаващ преход в енергийния сектор например). Този напредък дразнеше Путин. Дразнеше го от дълго време и, както разбираме сега, той се готвеше за нахлуване в Украйна поне от 2014 г.
Путин започна да се държи като разведен съпруг, чиято бивша жена е започнала да излиза със свестен, хубав и богат мъж. И подивя. Неговите си хора го подкрепят по начина, по който в някои традиционни общности подкрепят бащата или братята, които убиват жена, която е прегрешила с мъж, който те не са избрали. А фашизмът - той е дъвка за оправдание на онези, които са мъчително привързани към зарязания гневен бивш съпруг, към неговите братя и братовчеди или към песните, които те обичат романтично да припяват.