Евгений КЪНЕВ

„И носи съзнанье, крепост, светлина,

На робите слепи, в робската страна”.

Днес се навършват 149 г. от обесването на Апостола. Поради статия в “Работническо дело” от 1950 г. датата е изместена на 19 февруари и никой политик не повдига темата за преместването й. Всъщност във времето след 9. 9. 1944 г. се загубва съзнанието на българите за ценностите на Левски и е останала само традицията за честване без следване на заветите му.

Защото тези завети са били опасни за Съветския режим.

Свободата се разбира само като свобода от турците; а за да се подсили ролята на Освободителката, учебниците по история безкритично поемат литературните метафори за “робство” на предосвобожденските творци.

Защото научният анализ на термина би довел веднага до извода, че Съветският режим у нас е много по-близо до робство.

Защото българите в Османската империя са имали право на частна собственост, а при комунизма - само на лична собственост.

Защото тогава са можели да пътуват свободно навсякъде, а при комунизма - не.

Защото тогава са можели да забогатяват, а при комунизма не.

Защото макар с много жертви са могли да изповядват християнството, а при комунизма не. И най-вече, защото българите са имали ясно национално самосъзнание и сами са се вдигнали на Освобождение, а днес го нямат - като в мнозинство продължават да обслужват геополитическите интереси на Матушката.

Виждаме го и до днес с гротеската „България в НАТО”.

Затова ни е нужен пак Апостолът, който да ни донесе:

„… съзнанье, крепост, светлина,

На робите слепи, в робската страна”.