ЖЪТВА

Бѣлитѣ ни кърпи пѣятъ срѣдъ житата,

ой, голѣмо златно слънце надъ свѣта.

Огънятъ трепери кървавъ надъ сърдцата

и гори отдолу пламнала пръстта.

И горятъ житата черни и червени,

и гориме всички въ огъня червенъ,

издигни се, слънце, весело надъ мене,

вѣтре, вей и духай въ пламналия день.

(Бр. 14/2021 на „Златоградски вестник”)