+ Откъс от неиздаден мемоарен ръкопис, изпратен от автора специално за „Златоградски вестник”

 

Д-р Константин ВЪЛЧЕВ

 

 

От есента на 1941 г. малък брой членове на земеделската и комунистическата партии излезнаха из балканите като партизани. Те извършваха подривна дейност и колкото повече ставаше ясно, че войната е към края си, броят на партизани се увеличаваше. Водеха се кървави престрелки между полицията и партизани. Най-голям брой партизани се появиха на 9 септември 1944 г. и в първите седмици след него.

 

Членовете на БКП по това време бяха изключително малък брой, така че не може да се говори за „пролетарска революция” в България. Комунистическата власт беше наложена чрез преврат, организиран от група офицери, начело с известният превратаджия Кимон Георгиев и малък брой комунисти, подпомогнати от Съветската армия. Веднага след 9 септември 1944 г., не си спомням точно датата,

 

пусна се слух в Златоград,

че партизани идват в града

 

откъм Мадан. С мои приятели си играехме на улицата и като научихме новината, хукнахме към кв. Голяма река. Когато пристигнахме запъхтени и потни до ветеринарната лечебница, заварихме малка група чакащи хора. Не след дълго се зададе група партизани, около 15 души, само мъже, повечето облечени в цивилни дрехи, само някои от тях носеха или военна рубашка, или военен панталон. Не всички носеха шапки, а тези, които носеха, бяха различни. Бяха въоръжени с различно оръжие, някои с пушки, други с карабини или шмайзери, няколко носеха и пистолети. В коланите отпред, на корема, имаха по една-две ръчни rранати, едни от тях цилиндрични по форма, с дървени дръжки, а други яйцевидни, с нарязана на квадрати повърхност. (Понеже много се интересувах от оръжия и имах познания в тази област, с голям интерес разгледах въоръжението им).

Всички носеха на rьрба си различни по цвят и направа раници или просто някаква торба. Отстрани на пътя до ветеринарната лечебница имаше голям орех с широко разперени мощни клони. Партизаните, с прашни обуща и дрехи, уморени и потни от горещината и дългото вървене, се спряха под ореха на сянка. Бършеха потните си лица, които бяха замислени и мрачни. Починаха прави само няколко минути, като си приказваха тихо помежду си.

Изведнъж се събраха в кръг плътно един до друг, започнаха да скандират лозунги, не помня съдържанието им, и неочаквано вдигнаха на ръце, високо над главите си, един от тях. Мощно „ура" и изстрели от шмайзери във въздуха огласиха махалата. Вдигнатият на ръце беше моят съгражданин Славчо Сивриев.

 

Присъстващите златогрдчани

мълчаха, никой нищо не каза

 

Партизаните се отправиха към ценrьра на rрада. Бяка разквартирувани в казармата. Престояха може би една седмица и заминаха нанякъде. Нищо лошо не се случи. След септемврийските събития през 1923 г. в Златоград се беше заселил адвокат, за който се говореше, че бил член на военен съд, който осъждал комунисти. Само той изчезна и не се разбра какво е станало с него. Години след 9 септември стана ясно, че когато партизаните дошли в Златоград, те питали Сава Щинков кои златоградчани са врагове на "народната власт", за да ги ликвидират. Споменало се и името на моя богат дядо Димо Хекимов. Сава Щинков и негови приближени твърдо застанали на позицията, че в 3латоград няма врагове на новата власт. Благодарение на тези хора, никой златоградчанин не пострада. Около 15 години след 9 септември, срещнах Сава Щинков на улицата пред нашата къща и той на четири очи ми разказа следната случка.

Един българин мокамеданин от село Аламовци го срещнал и направо му казал: "Сава, Сава, ако за това те бяха бъхтали (били), по-добре да те бяха примазали (пребили)".

Той е имал предвид това, което комунистическата власт беше направила дотогава.

Сава ми разказа тази среща с лека, шеговита усмивка. Той беше комунист-идеалист и

 

мисля, че се разочарова

от комунистическата власт

 

Виждал съм го на митинги да говори от балкона на читалище „Просвета" в Златоград, по късно разрушено от диктаторския комунистически режим. Той се смущаваше и беше ясно от начина, по който се държеше, че тази дейност не му беше присърце. Беше скромен, работлив и добър по душа човек. Той изигра важна роля по време на анархията след 9 септември. Когато в цялата страна арестуваха хиляди хора, други направо избиваха без съд, като фрапиращ контраст в Златоград беше мирно и спокойно и като че ли живеехме в друга държава. Това се дължеше на активната дейност за защита на населението, осъществена от хора като Сава Щинков. Оставах с впечатление, че златоградчани, независимо от религиозна или политическа принадлежност, винаги са демонстрирали респект един към друг и в тежки дни се обединявали, за да се защитят...

 

(Бр. 12/2021 на „Златоградски вестник”)