Ефим УШЕВ

„Столетниците” се казва книгата, която популярната телевизионерка Мира Добрева представи много емоционално в Златоград. „Емоционално”, защото не можеше да не се връща в някои отдавнашни епизоди от живота си, да си спомня за имена и хора, останали в паметта й.

Залата беше препълнена, но предимно, да не кажа само жени. И докато се чудех защо е така на срещата с една красива жена, постепенно стана ясно, че половината от тях са ѝ „приятели” във Фейсбук, с които редовно си пише, а всички останали са верни почитатели на нейните сутрешни ТВ-предавания...

Харесвах нейните репортажи с бабички и дядовци от околни на България селища – в Румъния (Банатския район) и Сърбия (Западните покрайнини и Поморавието), където остроумно и преди всичко интересно, представяше остатъците от българските говори там. Всъщност това е и може би единственото, което националната телевизия е направила, за да представи по този заобиколен начин забравените бълагари, осатанали не по свое желание в чужди държави, но и техните живи все още архаични български говори.

Смятам обаче предаването на Мира „Питай БНТ” за пълен провал и „насилствен” телевизионен пълнеж, и за съжаление – предавано в много централно време. Затова книгата ѝ ме заинтересува, мислех си дали в нея са включени „бабичките” от Румънско и сръбско, за които стана дума. Оказа се не, само столетници от днешната ни територия са включени, толкова повече, когато в нея присъстват и родопски столетници, по подобие, може би, на столетниците на Екатерина Томова „Забравени от небето”? Отново – не! Докато Томова предава предимно трагичността в живота на родопчани, драмата на неосъщественото и изтичащото време, Мира набляга на забавното, извлечено от живота на събеседниците си, на философското прозрение, до което те са стигнали през своя век, на любопитното от техния живот, което да бъде и за наша, читателска поука.

Какво още от разказа на Мира? Да, чувства Златоград за свой роден град и винаги на приятелите си, които води, посочва местната болница и казва: „Ето, тук съм родена!”

Дъщеря ѝ е млада госпожица на 23 и е прочела книгата ѝ, затова пък сина ѝ не ще да чете и това е... А, разказа и за роклята, с която е облечена специално за срещата, какво я свързва със Златоград. Но затова нека разкажат жените...

(Бр. 12/2021 на „Златоградски вестник”)