+ Една власт, която се страхува от историческата памет на своите граждани и се стреми да я подменя, не е достигнала необходимата демократична зрялост за започване на преговори за членство...

...Този период от годината ни напомня, че на 7 януари 1945 г. югославските власти и местните колаборационисти лансираха кампанията за насилствено обезбългаряване на Вардарска Македония, известна като Кървавата Коледа. Разстрелите в Скопие и в казармите в Щип и потушаването на войнишките бунтове на нашите сънародници срещу югославските власти, към които се присъединиха масово цивилни граждани, бяха само началото на кървавите репресии, които за две десетилетия отнеха живота на хиляди македонски българи отказали да приемат етническия инженеринг. Тази трагична страница не следва да бъде затворена без да бъде прочетена. За извършените престъпления няма да може да се търси индулгенция чрез европейско легитимиране на идеологията, в името на която те бяха извършени. За да стъпи на пътя, който води към Европа РС Македония ще трябва да премине през своя катарзис – такъв, през какъвто преминаха всички бивши комунистически държави присъединили се към ЕС. През юли миналата година Върховният представител на ООН за Босна Валентин Инцко обяви за престъпление отрицанието на извършеното от югославските сили изтребление в Сребреница. Извършеното от югославския режим в различни периоди не може да бъде третирано по различен начин.

Иначе българската позиция е ясна и желанието днес е по-скоро как тя да бъде надградена с поредни позитивни сигнали. Защото проблемът отдавна не е двустранен, а е европейски и неговото решение е важно защото европейската перспектива на Скопие е неотменима и успоредно с това неделима от спазването на следните европейски принципи.

Първо, договорите се изпълняват. Нормално е България да настоява в Преговорната рамка за РС Македония да залегнат гаранции, че Договорът от 2017 ще започне да се изпълнява – както по отношение на отразяването на Общата история в учебниците, така и с оглед на отказа от старите претенции към България от югославско време. Гаранции в Преговорната рамка са необходими и поради постоянните закани на антиевропейската опозиция в РСМ, че ще саботира договорите с България и с Гърция. Всъщност изпълнението на Договора от 2017 вече е залегнало като условие и в последните Заключения на Съвета, поради което въпросът наистина е вече европейски.

Второ, правата на човека са неотменимо условие на ЕС. Нашата югозападна съседка има своя специфична правна регулация на етническите реалности и в съответствие с нея македонските българи трябва да бъдат третирани равноправно с другите народи в РС Македония, като намерят своето адекватно място в Основния закон, но и в институциите. Тяхната дискриминация е несъвместима с европейските амбиции на нашите скопски приятели. Отделно от това децата на македонските българи не могат да бъдат принуждавани да учат несъстоятелни и стигматизиращи теории за собствения си произход. Една власт, която се страхува от историческата памет на своите граждани и се стреми да я подменя, не е достигнала необходимата демократична зрялост за започване на преговори за членство.

Трето, способността за споделяне на идентичност е сред ценностите, които ни дефинират като европейци. Европа е семейство на споделени идентичности, а не на етнически инженеринг и изкуствено разграничаване. Правото на свободно самоопределение на личността е свещено. Както никой не може да оспорва правото на част от днешните граждани на РС Македония да се самоопределят като македонци, така и не е приемливо да се оспорва самоопределението на техните предци като българи.

Успоредно с тези неотменими европейски принципи ние можем относително бързо да създадем климат подходящ за намиране на решение при наличие на политическа воля от другата страна, като надградим досегашния си диалог с усилия за активизиране на икономическото и културно сътрудничество. Коридор 8 е не само транспортен проект, но и геополитическо послание. Общите образователни проекти също са уникална възможност за утвърждаване на европейски ценности сред нашите приятели. Образно казано, вратата е отворена.

(Из интервю на М. Райков през

БГНЕС, 5 януари 2022 г.)