+ Конфликтната представителност на една разделена гражданска общност, произвежда криза на демократичното управление...

Огнян МИНЧЕВ

Чета мнения на покрусени граждани и активисти от победата на чалга-политиката над здравия разум. Чета мнения на доволни граждани и активисти от възмездието над статуквото, пък макар и нанесено от страна на чалга-политиката. Мнения много... Но едно нещо е сигурно - изборни резултати като предишните показват преди всичко провал на т. нар. политическа класа да осмисли промените в обществото и да ги поведе, структурира и насочи в определена посока.

Наред с всички други свои характерни черти, популизмът е свидетелство за изкопана пропаст между политическия елит и гражданите. Да, зная, че не сме сами - цяла Европа, и не само Европа, е в плен на популистко надигане. Пандемията, икономическата криза и загубата на надежда са значими обяснителни аргументи за ръста на политическия популизъм. Но непосредствената причина е загубата на политическо доверие - на доверие от страна на гражданите, към тези, които се сменят - или не се сменят - на кормилото на властта. Загуба на доверие, породена от все по-значимото разминаване между обещано и дължимо от една страна, и сторено от политическата класа, от друга страна. В България този разказ има очевидни и конкретни измерения.

През последните две десетилетия представителността на българската политика непрекъснато отслабваше в полза на контрола, който олигархичното задкулисие упражняваше и упражнява върху обществения, политическия и стопанския живот на страната. ГЕРБ и Бойко Борисов бяха безпрецедентно успешни в задържането на властта, поради способността си да свързват публична популярност с надеждност в обслужването на олигархичния елит зад сцената.

Какво се случва по изборите?

През последните 1-2 години олигархичното задкулисие започна да подготвя нови инженерингови проекти за постепенна замяна на статуквото с нови фигури и схеми за продължаване на контрола върху обществения живот. Два-три от тези проекти се провалиха. Успешен излезе настоящия проект - ПП "Има такъв народ".

През април стана ясно още нещо - този проект стана прекалено, неочаквано успешен. Кукловодите зад сцената го сдържаха в продължение на известно време, за да го поставят на сцената в максимално благоприятния момент, с ясно поставени цели.

Партията на Слави - за учудване на самата себе си - постигна резултат, значително надхвърлящ очакванията на своите меценати. Оттук започва една политическа криза, която ще премине през трудно разрешима дилема за създаване на ново правителство и през юли, ще окаже пряко въздействие върху президентските избори и ще окаже натиск върху политическата система с цел дълбока, структурна промяна - най-вероятно в посока централизация на властта и авторитаризъм.

Звучи песимистично, но наистина много усилия и постижения на демократичната общност ще бъдат необходими, за да се предотврати или поне отслаби тенденцията към авторитарен контрол. Тази тенденция извира отвсякъде.

Първо, от кризата на олигархичния контрол върху обществото и държавата.

Второ, от специфичната ситуация на "висене" в парламента, който избрахме.

Трето, от засилването - засега по периферията - на радикално неевропейски и недемократични политически проекти, произвели няколко, засега двупроцентови партии.

Демократичното управление има своя логика. То е демократично дотогава, докато е представително. Но не всяка представителност подкрепя демократичното управление. Конфликтната представителност на една разделена гражданска общност произвежда криза на демократичното управление. И авторитаризмът е възможен изход от тази криза. Засега имаме възможност да осмислим ситуацията и да я отиграем в полза на една съхранена демократична система, за която платихме висока цена. И която, макар и увредена от олигархичното управление, е едно от най-ценните достояния на най-новата българска история.

(Бр. 11/2021 на „Златоградски вестник”)