Павел СЕРАФИМОВ

Отдавна съм разбрал, че една добре позната истина може да бъде забравена. Уверих се също, че не е трудно народът да бъде заблуден. Повтаряйки упорито лъжи, определени личности са в състояние да наложат виждането си. Натоварени с всекидневните си грижи, ние няма как да проверим всичко и по този начин попадаме в плен на заблудите. Много са измислиците за нашата история. Като се започне от произхода ни, от датата на приемането на християнството, та се стигне до националната принадлежност на Кирил и Методий. 

Някои автори се опитаха да ги изкарат чужденци. За това не съществуват абсолютно никакви доказателства. Споменавайки нашите просветители, Черноризец Храбър не ги определя нито като гърци, нито като арменци, сирийци и т. н. Дори напротив, за светите братя се говори с гордост и възхищение: “Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то  рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий". И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света“.

Това, че Кирил и Методий са българи,

е казано съвсем ясно в написаната

през Средновековието творба - “Успение Кирилово”. Авторът е Климент Охридски и пише: „Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.”

Още по-ярко доказателство за националната принадлежност на солунските братя са техните светски имена. М. Маргаритов и А. Е. фон Сумтал разкават за твърдението на Хавел Салански, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборника за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота. Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е дадено името Страхота. Учените M. Маргаритов и A. E. фон Сумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т. н. се употребяват и днес в България. Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота (със значение внушаващ страх) не е подходящо за име на духовно лице. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

М. Маргаритов и А. Е. фон Сумтал съобщават също за още един интересен факт, а именно за откритата от д-р Божидар Димитров хроника във Ватиканския архив. В нея се разказва за моравската мисия на двамата апостоли, като се уточнява, че Методий е наричан Страхота. Тези факти не са известни на повечето от нас, а информацията е от изключително голяма важност. След като напълно различни извори свидетелстват за българските имена на двамата братя, а и за техния български произход, то няма основание да се смята, че Кирил и Методий не са българи. М. Маргаритов и А. Е. фон Сумтал откриват и други важни подробности относно нашите просветители. Дълго време се е смятало, че диалектът, говорен от светите братя, е солунския. Оказва се, че това не е така. Ватрослав Ягич смята, че диалектът на братята произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Иван Гълъбов е по прецизен. Позовавайки се на трудове на Беньо Цонев той посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион, много по на север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите.

Поредното доказателство за произхода на солунските братя е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А. Е. фон Сумтал смятат, че тя е изработена според старобългарските фонетически особености. Създателят ѝ дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях.

Акад. Емил Георгиев също смята, че езикът на Кирило-Методиевите текстове не е стихийно овладян и употребяван като книжовен. До него се е стигнало след известна работа в средите на българските славяни. Георгиев даже нарича създадената от Кирил азбука съвършено писмо, което предава най-тънки отсенки на старобългарската реч.

Маргаритов и Фон Сумтал дори обясняват причината за присъствието на българите Кирил и  Методий (Църхо и Страхота)  в Солун, като подчертават, че в периода 739-803 България е обзета от вътрешни борби и смутове. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия. Като най-ярък представител на прогонен представител на благородническата класа е посочен хан (княз) Телец, който през 777 г. отива в Константинопол. Маргаритов и Фон Сумтал предполагат, че дядото на солунските братя е бил принуден да избяга по религиозни причини. Изследователите смятат, че това е станало по времето на хан (княз) Кардам. Нека обобщим представените до тук неизвестни или слабо известни данни:

- Редица извори определят Кирил и Методий като българи;

- Братята са от благороднически произход, дядо им е служил на българския княз;

- Родното наречие на нашите просветители не е солунски, а родопски диалект;

- Азбуката, създадена от Константин-Кирил предава особеностите на българския език.

Тези подробности променят значително старата представа за светите братя. Оказва, че те не са “византийци”, а българи. Да обърнем внимание и на нещо друго. В миналото имаше доста спекулации относно това каква е причината Константин-Кирил да създаде писменост за българите. Някои смятаха, че това е станало, за да бъдат дедите ни приобщени към Византия. Това е меко казано несериозно. Точно азбуката и вярата сплотяват един народ и го правят устойчив на асимилационните опити.

Кирил и Методий са българи, но „българи” е само новото име на мизите – най-големия и най-рано споменатия тракийски народ – XIV в. пр. Христа. Климент Охридски е роден в същия регион както Кирил и Методий. За Климент е казано, че е от българите, които в миналото са наричани мизи. Димитър Хоматиан е пределно ясен: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила  на Александър от разположения край Бруса Олимп, към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия “. Източната Римска Империя позната и като Византия е имала не малко владетели от тракийски произход. Някои от тях са Константин Велики, Констант, Констанций, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстниниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока. Именно траките на римски престол укрепват и стабилизират империята. Този факт пояснява защо българските владетели са имали претенции към Римската Империя и са изисквали данък от нея. Фригиецът император Михаил III и произхождащите от мизите солунски братя са знаели добре, че тяхната позиция във Византия няма да е вечна и при идване на нов властелин ще се започнат интензивни опити за асимилация на българското население. Явно е била добре известна съдбата на милионите напълно асимилирани наши сънародници от територията на Гърция.

До ХХ в. са останали само стотиците имена на български селища в гръцките земи, но потомците на оставилите тези топоними са загубили напълно своето национално самосъзнание и са се считали за гърци. Както отбелязват Маргаритов и Фон Сумтал, през IX в. гръцкият език е добил статут на официален и дворцов в България. Азбуката на Константин-Кирил прекъсва това опасно за просъществуването ни като народ развитие. Благодарение на глаголицата Константин-Кирил изтласква византийското влияние от България. Без наличието на собствена азбука, само за няколко века дедите ни със сигурност щяха да бъдат откъснати от корените си и претопени. Слава Богу, това не се случва. Византия търпи поражение след поражение не само на бойните полета, но също и в духовната сфера. От потенциална жертва на данайската хитрост, България се превръща в огнище на знанието. Благодарение на това, че дедите ни дават азбука на руснаци, украинци, белоруси, сърби, тези хора запазват своята идентичност – деяние, за което те трябва да са ни вечно благодарни. А ние самите трябва да почитаме вечно паметта на солунските братя, които без страх от изпитания и опасности дадоха най-силното оръжие на дедите ни – собствената писменост.

(Бр. 10/2021 на „Златоградски вестник”)