+ Опорни точки на антибългарската румънска пропаганда

(Първа част)

Евгений ПАНАЙОТОВ

Да се пише и говори за наименованието България и българи с непрязъм, като за нещо много лошо. Името България ако може да не се споменава, когато се говори за България и българи. Да се замени българи със славяни, за да се мисли, че българите са нещо лошо, имаики предвид не доброто име на руснаците, а в Рум. да се мисли, че българите са точно като руснаците.

Да се пише или говори за България и българите като за нещо незападно, неевропейско, провинциално - българи с голям врат, земеделци, прости хора. Вместо българи, българите в Рум. да се наименуват сърби, за да се мисли, че в Рум. няма българи.

Ако някой научава, че са българи, да се мисли, че българите са точно като сърбите, „малките сърби”. За това рум., когато идат да си купят зеленчуци, например, казват „от сърбите”...

Забранено е и изтъкването на най-малката връзка между българите и западняците, особено - никакво прятелско отношение между България, българите и САЩ. Заради това рум. не знаят нищо за известните българи в САЩ, от Йоан Атанасов - бащата на компютера (за рум. Жон Атанасоф - американец), до Мария Бакалова (за рум. тя не същестува)...

Позитивните неща, които се сличват в България и с българите в страната или чужбина, да не се споменават изобщо. Ако след време те се научават, да се пише и говори за негативната част от тях. Например, след световното в САЩ на българските футболисти, дълги години за тях не се казва абсолютно нищо в Рум. А след години Стоичков е представен като някой селянин, дивак, за разлика от въздаржаните рум.

Независимо какви золуми направят румънците в България - кражби, автомобилни злопулуки, невъзпитано отношение на рум. туристи, за тях да не се пише или говори абсолютно нищо. За разлика от и най-малката злопулука или нещо лошо, направена от българи в Рум., за която се пише или говори много.

За отношението на българите с рум. в България, да се пише или говори като за някои аборигени, които очакват европейците да ги цивилизират (например да се смятат рум. за американци, а българите за мексиканците, които ги очакват като туристи, за да не умират от глад).

Първоначално рум. власти изобщо не искаха рум. да идват в България като туристи, но понеже това се случи, антибългарската пропаганда за туристическия сектор от много години е много силна. Се споменава в детайли за кражбите на рум. коли по Черноморието. После за отровена вода, недобрите условия в хотелите и т. н., но винаги за кражби на рум. коли. Демек - българите са крадливи хора, понеже са диваци и бедни, не отивайте там...

Тази пропаганда изобщо не успя, защото, сравнявайки рум. с българското Черноморие, рум. е много изостанало. Тази антитуристическа пропаганда е и заради факта, че на рум. туристи им се предлагат и исторически обекти за посещение. Например във Велико Търново те могат да научават, че Втората Българска Държава не е Румъно-българската империя, както учат в училищата. Заради това не е препоръчвано да се посещават българските градове и села - да не се научи как са наистина българите и големите позитивни неща за големите български градове, включително спрямо рум.

Когато в България се случва нещо лошо - земетресения, пожари, проливни дъждове, да се пише или говори за това много. Например, в 90-те години, когато Рум. беше като България, се пишеше и говореше за разстрелите на мафиоти. Когато се случва нещо добро - да се игнорира изобщо...