Както всяка година и този 24 май в Златоград беше един радостен и много красив слънчев ден, наситен с много празнични прояви, прославящи тържеството на знанието, отдаващи заслужена почит както на великите ни предци, така и на днешните техни последователи и ревнители на българската просвета и слово.

 

Всъщност, може да се каже, че празниците в Златоград през май започват на Гергьовден, минават през празника на св. Кирил на 11 май и приключват с тържествата за българските просветители Кирил и Методий на 24-и. тази година обаче положението е по-особено, тъй като всичко бе белязано от съчетаването на два съпътстващи юбилея – 150 години от построяването на златоградския храм „Св. Георги Победоносец” (за него пишем отделно в броя), както и 20-годишнината от създаването на Етнографския ареален комплекс. Дати, които придаваха допълнителна тържественост от Гергьовден до Деня на българските букви, когато църковният двор при някогашното Взаимно училище отново оживя, изпълвайки се с народ пред портрета на двамата солунски братя, за който от миналата година успяхме да се преборим да се изнася винаги на този ден. Защото това е техният Ден, дори и по решението на 44 ОНС, за което ще стане дума по-долу, но преди това ще кажем, че след традиционното награждаване на нашите просветни отличници от кмета и от председателя на ОбС, на площада беше тържеството за споменатия юбилей на ЕАК-Златоград. Когато по решение на ОбС кметът на общината връчи на неговия управител Александър Митушев отличие за принос в икономическото развитие на Златоград и запазването на българските традиции чрез неговия годишен културен календар. Самият Митушев пък благодари на своите партньори, с които осъществява този календар и раздаде награди от името на комплекса.

И сега не можем да не отбележим нещо, което се набиваше в уши през целия празничен ден, във всички слова както на кмета, така и на други просветни дейци от нашите училища, които продължаваха да говорят за „славянската писменост” и пр. славянства.

Има обаче една съществена промяна в определянето на този свят български празник и на всички трябва вече да е ясно това. Той вече е „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност” – това е записано в Решение на 44 Обикновено Народно събрание, прието с пълно единодушие от народните представители. А решенията на Народното събрание са задължителни за всички и най-малко на държавни и общински инситуции и лица отива да продължават да определят този ден „по старому”, както бе наложено от комунистическо време. Така че, драги управници, уважаеми читатели, край на безсмислицата „ден на славянската писменост” – няма такава писменост, защото всички славянски народи имат своя собствена писменост, много от тях даже не използват кирилицата. Разликата е съществена и е редно да се придържаме към нея, за което си позволяваме едно бегло разяснение защо е много важна тази промяна за всички нас.

 

Кирилицата е създадена в

Преславската книжовна школа

към края на IX, началото на X век

 

Най-старият известен кирилски надпис е в с. Крепча, Поповско, датиран от археолозите 921 г. В наши дни кирилицата е разпространена сред южните и източните славянски народи, но и сред някои неславянски народи в Русия. Кои са славянските народи? Това са чехи, словаци, поляци, хървати, лужишки сърби, българи, руснаци и украинци. Славяните се разделят на три направления: източнославянски (руски, украински, беларуски), южнославянски (български, словенски, сръбски) и западен славянски (полски, чешки, словашки). От всички изброени, кирилица се ползва в България, Русия, Украйна, Беларус и Македония. Съществуват беларуска, българска, сръбска, македонска, руска и украинска кирилица. Има и казахска, киргизка, монголска и таджикска, но тези народи не спадат към славяните. Каква е истината? Чехите, словаците, поляците и хърватите никога не са ползвали кирилицата! Угро-фините на изток я взаимстват от нас, заедно с езика и днес най-нагло са се самообявили за "люлката на славянската писменост и култура"...  Но за каква "славянска азбука" иде реч, след като само три славянски държави използват кирилица и при това са я взаимствали от нас?

"Славянска писменост" е легенда, създадена да обслужва нечия конюнктурна политика.

 

Думичката „Азбука”

 

идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата – аз и буки. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно, те образуват смислен текст, кодирано послание: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! От! Ща чръв! Ци, ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен, он! Йен, йон! Юс! Ят!”. Българската азбука е един разказ на духовността и закодирано послание за поколенията. Преведена на съвременен български език, тази уникална азбука звучи така:

 

„Помни буквите,

учи да говориш!

Добре е да живееш

здраво на земята!

Защото както, хора,

мислите, наша е Той опора.

Изричай Словото твърдо!

Нагоре всеки да лети!

Върви! Избягвай червея!

Покорявай висотите!

Ти мъж, ти юноша, вие, хора!

Човеко! С ум и Разум!

Във вярна посока

и с ясно съзнание!

Напред! Слава!“

 

(Бр. 10/2021 на „Златоградски вестник”)