Ефим УШЕВ

„Житие преподобнаго оца нашего Кирила Философа благослов. Сего преподобнаго оца нашего Курилла отечество имяше тръславныи и великий град Солун въ нем же и роди се. Родом сый Блъгарин. От благоверныи и благочестивы родителей роди се. Имя же оцоу его Львь”.

Снимката по-долу, илюстрираща този текст, е направена в ръкописния отдел на научната библиотека на Румънската Академия на науките през 2010 г. Прочетох това в един пост във Фейсбук неотдавна, в който се отбелязваше още, че снимката е направена от Никола Тодоров-Бесараба. Тъй като въпросния старинен документ не ми бе известен, а и все повече напоследък се отнасям скептично към плъзналите в интернет пространството всякакви „открития”, една приятна изненада бе за мен да разбера, че Никола Тодоров всъщност е мой „приятел” във Фейсбук.

И затова реших да се обърна директно към него и „от първа ръка” да уточня това, което ме интересува. И краткия ми диалог с него бе следния:

- Г-н Тодоров, вашето име се споменава за тайно заснемане на страница от Кириловото житие в Румъния. Моля, кажете дали това е така – съществува ли и наистина ли е толкова тайно въпросното житие?

Никола Тодоров: Разбира се, че съществува, г-н Ушев. То не е тайно, публикувано е, доколкото ми е известно има има още три преписа в различни страни. Снимал съм го тайно, защото по принцип е забранено снимането на ръкописи в ръкописни отдели. Нарича се още „Кратко житие” и „Успение Кирилово”.

- Благодаря! Беше важно за мен, че вървящото в нета не е измислица. А от кой век е оригинала, има ли авторство?

Никола Тодоров: Счита се в научния свят, че е писано от Св. Климент Охридски.

- А някой наш музей или друго хранилище има ли препис или копие от него?

Никола Тодоров: За съжаление - не. Но можете да прочетете това житие в книгата на акад. Йордан Иванов – „Българите в Македония”, мисля че се казваше книгата. За съжаление, нямам достъп до компютъра си в момента и не мога да уточня страниците.

- Известна е вашата страст към старите архиви, бихте ли споделили с нашите читатели още някой ценен документ, който тъне в забрава?

Никола Тодоров: Ето например, в един от тях се чете следното: „...Също така най-първия крал испански – Болгорос, казал да хвърлят в морето неговия внук и син, но вълните изхвърлили детето живо на брега, където една сърна го откърмила с вимето си. После той станал втори испански крал на име Гобис. Така също и князчето мизийско или българско било откърмено от сърна, когато било захвърлено в горския пущинак да загине". [Полное собрание русских летописей. М, 1975, том 32, стр. 40].

Според ръкописа на „Повесть временных лет”, Методий бил назначен за епископ в Испания. Стефан Византийски е датиран с 6 век, Методий - 9 век. Всъщност, Испания е другото име на Панония, която е и Пеония, която пък е в Македония. Което пък означава, че в никаква днешна Испания Готите не са ходили, те са си останали на Балканите. А при положение че Готи е другото име на Българите, нищо чудно, че техният крал се казвал Болгорос. Хоронимът „Испания” в античните и ранносредновековните източници е означавал балканска земя, в която са живели древните българи, потомци на племето Сапеи (Сапани, Спани).

(Бр. 10/2021 на „Златоградски вестник”)