Труд беше добър вестник.

Вестник с традиция, популярен и дълго време качествен за нашия пазар.

Той обаче се превърна в символ на превземане и омаскаряване на медиите.

Един вестник, който можеше да се развие във важна и уважавана национална медия, се предаде не само на странни интереси, но и на вулгарно незачитане на елементарни правила на приличната журналистика.

Труд беше превзет от вулгарния език и ксенофобската простотия.

Труд стана подтискащ казус на заграбване и унищожаване на национален актив.

Много подобно на Галерията на Шипка 6, взета от художниците и превърната в долнопробна чалготека.

Или бившия театър Ренесанс (профсъюзен дом на културата). Или Японския хотел, сринал се до Маринела. Или Слънчев бряг, Златни пясъци и други курорти, плячкосани от вулгарна алчност.

Или пък радиопрограмата Знание, която просто изчезна.

Сградата, в която се помещава представителството на Европейската комисия в София.

Срутването на Феята. Построяването на Златен век. Гранд хотел София. Арматурата на Площад Славейков. Застрояването на Витоша.

И още десетки примери на наследени добри или поне прилично изглеждащи културни или природни пространства, в които нахлу разрушителна пошлост, просто защото някой се е докопал до възможност да изяжда и разяжда наследство.

България има нужда от реставрация на приличието.

Не само на пет-шест оцелели сгради, а на цялата среда, в която живеем и която се нуждае от връщане към поносимо, свястно състояние.