Евгени КЪНЕВ

Днес е един мрачен и тежък ден в нашата история - Подписването на Ньойския договор преди 102 години. Рана, която и до днес не сме изживяли в спорове с Македония и македонския народ. Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция. Така България губи своя излаз на Бяло (Егейско) море.

България е имала и по-трудни мигове от днешната нерадост, но е имала народни авторитети. А днешната информационна епоха унищожи авторитетите. Днес няма при кого да отидат и да послушат хората, защото авторитетите бяха погубени от фалшивите медийни пророци. Затова ни трябват нови духовни лидери и просветители като дядо Вазов, за да оцелеем като нация.

В спомените си проф. Иван Шишманов свидетелства, че на 27 ноември 1919 г. в църквата "Света Неделя" е отслужена панихида за загиналите по бойните полета през 1818 г. и спонтанно възниква идеята да се направи шествие из града.

"При народния поет, при Иван Вазов", прокънтява глас и над 2000 се отправят към Вазовия дом, начело с военната духова музика, която засвирила "Съюзници-разбойници". Докато хората очакват появата на дядо Вазов, от съседната сграда на Министерския съвет излизат министрите и застават на балкона, смятайки, че демонстрацията е проправителствена. Райко Даскалов дори се опитва да държи реч. Тогава Лука Малеев от множеството решил да го избави от недоразумението и се провикнал: "Имате грешка, господин министре. Дойдохме не при вас. Събрахме се да акламираме народния поет, да му засвидетелстваме нашата привързаност и благодарност!". Министрите сконфузено се оттеглят от балкона.

В този час Вазов не бил у дома си, а с приятеля си проф. Шишманов седял в отсрещния "Юнион клуб". От ъгловия прозорец на клуба народният поет се обърнал към множеството с кратка реч: "Благодаря ви, добри българи, за овацията, която ми правите... С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние... Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!... Жив е българският бог!"

Дядо Вазов се разплакал, всички запели “Покойници, вий в другий полк минахте”...