Д-р Таня АНДРЕЕВА

Когато един приятел наскоро се върна от САЩ, го попитах: “Как ти се струва България след толкова време там?”

“България е страната на неограничените невъзможности!” - каза той - Каквото и да опиташ, опреш ли до държавата, всичко е невъзможно!”

Колко пъти са ви връщали за бележки и заверки, колко са ви разкарвали по гишетата, защото едната институция не си говори с другата?

Пациентите ми се разхождат с папки хартиени документи, защото нямам история на тяхното заболяване, която мога да видя в електронно здравно досие.

Преди немного време достигнахме върха на тази аналогова псевдо държавност - РИК Стара Загора отказа да регистрира листата на Демократична България, защото още има хора, вкл. юристи, които не приемат, че квалифицираният електронен подпис има същата правна стойност, както саморъчния.

20 години след приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис. Къде сме ние и накъде отиваме? Аналогови ли ще си останем в 21 век, или ще си улесним живота?

Ще се караме с лелките зад гишето, защо няма мокър печат, или ще дигитализираме страната си? Докога ще търпим да сме страната на неограничените невъзможности?

В неделя отново сме на избори. Да гласуваме масово – с бюлетината на демокрацията, № 30!