Юлия Благоева-ШОПОВА

Може би читателите на вестника са чували как понякога по-старите хора споменават, че Златоград е в центъра на т. нар. „Кръстата гора”. Защото самата аз си спимням, че когато като деца се плашехме или чувахме за природни бедствия, бабите ни успокояваха, че тук такива работи няма да се случат, защото се намираме в Кръстата гора.

А по-късно, в кабинета по география в училището „Антим I” бяхме поставили голяма релефна карта на България и заставайки пред нея, винаги ми правеха впечатление два големи рида при границата, близо до Златоград, които се пресичаха на кръст, също като при Осоговската погранична планина, където в началото е пребивавал св. Иван Рилски.

Това на обикновена карта не се забелязва, но ридовете там са много по-големи от тези, които се пресичат в м. „Св. Катерина” при нас.

В детството ми, заедно с местността „Св. Катерина” се споменаваше и местността „Старцево/Старцово”, погрешно записана при Стою Шишков като „Старуево”. Но тези две местности сякаш са свързани по някакъв начин, като е възможно там да е имало старо селище. Като знаем от историята, че славянските общини са се управлявали от старейшини, възможно е оттам да идва и името, което впоследствие дава името и на близкото село Старцево.

Местността „Старцево” обаче често се споменаваше в разговорите на възрастните от моето детство, затова си бях изградила своя представа за нея, като за нещо много интересно. И когато за първи път отидохме там с майка ми и други роднини, останах малко разочарована – т. нар. „Старцево” представляваше една наклонена ливада с малка чешмичка по средата. Но точно това място свято се почиташе и тъй като беше близо до кв. „Голяма река”, и двете места се посещаваха често, групово или поединично, от населението.

Навремето „Св. Катерина” имаше едно циментово стълбче, намиращо се на височината.

В малката камера отгоре имаше кандило, малка иконка на светицата, кибрит и малко шишенце с олио за доливане. Една от носещите се сред хората легенди беше за един мъж, минал оттам, който поискал да си запали цигарата от тлеещото кандилце. Когато понечил към него с цигарата, обаче, ръката му се схванала и се отказал.

А в последната касапница в Европа – Втората световна война, както се знае, свидни жертви е дал и Златоград. Един от тях е Георги Николов Параскевов. Неговата майка, Добра, била неутешима. Когато по-големият ѝ син Сава се оженил, за да не тревожи младите, Добра тръгвала към св. Катерина. Там на воля изплаквала мъката си и поуспокоена, поемала надолу към дома си. Това споделяла тя самата с баба ми, Хаджикатерина, с която бяха приятелки.

Всичко това го споделям като спомени за едно отминало време, когато днес гледам и се радвам на новия параклис, който родолюбиви златоградчани сътвориха на този връх над града, така свързан с поколения златоградчани...

(Бр. 8/2021 на „Златоградски вестник”)