+ Или за борбата от „време оно” със злите сили, налазващи хората в Златоградско...

Розалин ХАДЖИЕВ

Село Аламовци, Златоградско, е известно със своите запазени и живи до наши дни традиционни обичаи. Там е напълно естествено да чуеш: „Марена да та удрие”, а Марена е езическия бог на смъртта на древните славяни. До преди няколко десетилетия са били живи и кукерските игри, наричани тук ,,бешкари“. Традиционно ежегоден е селския курбан в края на месец юни, приготвен само от агнета, до извора в подножието на Янюв шупак.

Пандемията с корона вируса напоследък поизплаши хората и по-будните жени от селото си припомниха за ,,курбана от петли“, правен в миналото. Идеята му е да се измоли милост от висшите сили да не пращат болести и зло и да бъдат милостиви към хората. Даване на курбан по нашите земи, обикновено за здраве, е една хилядолетна традиция. Тя има своите корени още преди приемането на християнството и е характерна за целия древен свят. А „Петлюв ден” и легендите за него са също широко известни по българските земи.

Традицията в с. Аламовци, специално, повелява да се заколят нечетен брой петли, дарени от стопани. Петлите се заколват от младежи, а кръвта им се събира в един съд. Главата на първия заклан петел, с перушината по нея, като четка се потапя в събраната кръв. Минава се по селото и се прави знак на прага на всяка къща, за да не влизат там лошотията и болестите. След това месото от петлите се сварява в три казана с булгур, натрошено на едро зърно, обикновено царевица и боб. След като се свари хубаво, се раздава и разнася из цялото село за здраве на всички.

По стара традиция, майстор-готвач на курбана е жена от Чомезовия род.

Според местна легенда, преди векове, когато върлувала в района чумата, наричана „черната смърт”, една жена от Чомезовия род казала да се впрегнат в хомот два вола близнаци и с рало да се прокара една бразда около землището на цялото село. Така чумата не посмяла да влезе в селото и така оцеляло.

Наскоро бях в с. Кушла. Поразпитах за петлите и за курбана от тях. Казаха ми, че едно време и там са правили такъв курбан с петли и варели ,,бъргул" - там не казват „бългур”, а го изговарят „бъргул”. В махала Кобилин дол пък също били правили петлюв курбан - до чешмата на ,,Чърното", споделя Асен Кехайов.

Наследниците на тази древна фамилия, избавителка на селото от чума, започнали да ги наричат ,,Чомезовите “. Това трябва да е било много отдавна. Защото в данъчен регистър още от 1569 г. се споменава името Димо Чома. Твърде вероятно е това да е родоначалникът на този древен род, дал разклонения в Аламовци и Златоград, оцелели въпреки налазващите ни периодически всякакви болести и бедствия...

(Бр. 8/2021 на „Златоградски вестник”)