Ваня ДИМИТРОВА

Веднъж попаднах в болницата с не много ясно заболяване. Бях в една стая с жена от с. Старцево. При нея дойде друга жена от селото, майката на учителя Огнян Иванов (светла му памет). Заговорихме се и когато споделих с тях страданията си, те решиха да ми помогнат.

Взеха от мен бял и червен конец и отидоха в другата стая, като казаха, че ще ми направят баяничка. След малко я донесоха – бяха усукали конците като мартеница, при което жената изричала някакви думи и промушила синьо манисто. Вързаха ми я на ръката... В миналото се е смятало, че баячката лекува не само тялото, но и душата. Баенето е лечебен метод, при който се произнася словесна формула – баилка. Тя се изрича тихо от посветеното лице и цели оздравяването на болния. Подобен вид лечебен обред е имало още от времето на траките. Древният летописец Ариан е писал за нимфи, които умеели да баят, с което прогонвали човешките болки и страдания.

За разлика от магьосниците, гонени и презирани през различните исторически епохи, баячката е била винаги уважавана личност. При липсата на лечебници и болници в миналото, баячката олицетворявала жадуваното изцерение. Те били добре запознати и с лечебните свойства на билките, които използвали успешно в работата си. Имало и лица, повечето мъже, които добре познавали човешката анатомия и умеели да помагат при навяхване, изкълчване, дори при счупвания. В нашия район ги наричаме „кълчичери”.

Днес все още съществува баенето против страх (уплах), или както е познато – „леене на куршум” или восък. Баенето има за цел превахването преди всичко психическото неразположение. Или по-точно – страха, който причинява физическо страдание. Всички тези баяния против стрес, уроки, „лоши очи” и пр., в християнската религия са заменени със специалната „Киприянова молитва”.

(Бр. 8/2021 на „Златоградски вестник”)