Емил СОКОЛОВ

От 10 години слушаме за едни и същи пътища, едни и същи заплати, едни и същи инвестиции, едни и същи реформи. На всички избори е едно и също. Рециклират се стари обещания, които после не се изпълняват. Разчита се на това, че хората няма да помнят какво е било обещавано на предишните избори преди 4 години. Ако гледаме резултатите, за някои това безспорно е така.

Да се заяждаш с опозицията, че не прави нищо, е готино. Нищо, че изборите бяха само преди седмица-две. На новите трябва да им се дава зор да работят, за да покажат, че са по-добри от ГЕРБ. Добре. Ама ще питаме ли ГЕРБ къде са резултатите от тая работа, работа, работа? Какво точно са свършили? С какво сравняваме новите депутати? Какъв е златният стандарт на ГЕРБ, за който всички толкова говорят?

Недовършените магистрали за по 12 милиона километъра? Ремонта на ремонта, който струва двойно и тройно? Обещанието за 2000 лв. средна заплата, което се повтаря от 2009-та, но още не е изпълнено? Съдебната, здравната и образователната реформи, които не се случиха? Електронното правителство, което го няма? Вакснините, които не поръчахме? Помощта за бизнеса, която вече кой месец не идва? Корупцията, която е само усещане, но поглъща милиарди всяка година?

Какво точно свършиха ГЕРБ, че говорим за тях сякаш са някакъв феномен, с който сравняваме всяка следваща партия? Искаме от опозицията да направи някакви радикални промени за седмица, но не ни прави впечатление, че едни обещания 11 година не се изпълняват. Някой ще си помисли, че тези теми нарочно се избягват. Царят е гол, но граждани, медии, че дори и цели партии в ЕС, се грижат некомпетентността да не лъсне. Защо? Щом е постигнато толкова много, нека го видим. Ама не от джипката и фалшивите лайфове на Севда, ами да излезе бившият премиер и да разкаже за успехите си. Не да бяга от Народното събрание. Ние имаме много да го питаме, питаме, питаме.

(Бр. 7/2021 на „Златоградски вестник”)