Юлия Благоева-ШОПОВА

 

В младежките години често се събирахме в компании и пеехме песни, понякога и в съпровод с китара или акордеон. Много харесвахме една песничка, съчинена от Иван Рачев, брат на Виктория Маринова-Профирова – дългогодишна учителка в града и ръководител на ученическия хор. Рачев служеше тук като войник, но към текста си бе взел мелодия от друга популярна тогава песен. В нея имаше и такива редове:

 

Далеч съм аз, чак от Лом,

забравил своя бащин дом.

И дойдох аз в Златоград

да служа и то къде – във туй дере...

 

Вино и ракия ний не пием,

на ром и мента сме добри.

И с моми, славни родопчанки,

цяла нощ се скитаме, та до зори.

 

Но ако това са такива младежки „хали-гали”, не е така с едни други песни, които съм запомнила, защото ги чувах от моя дядо Благой Тенекеджиев, родом от с. Бобища, Костурско (дн. с. Верга), в Беломорска Македония, Гърция. Реших да ги споделя с читателите на златоградския вестник сега, когато в обществото върви един най-малкото странен спор за т. нар. „македонски” език. Нека видим, че в тези текстове за нас има само една непозната дума.

 

Се събрали сватовете

да ми одат за невестата,

за невестата, преко Вардар.

Дотекъл е мътни Вардар,

та завлече невестата,

невестата и мулинята.

Зето плаче за невестата,

свато плаче за мулинята.

- Мълчи, зето, не плачи,

ке ти найдем по-убава,

по-убава, по-гиздава.

 

Ако тук думата „мулиня”, която означава муле, е не толкова позната за нас, в следващата песен ще видим, че непознати думи няма. Защото „бюлбюл” е заемка от турския език. И само ударенията в някои от тях са по-различни.

 

...Един бюлбюл беше,

що рано пееше, рано, на май месец.

Ха да кажем още едно, две да станат.

Две очи глава има, един бюлбюл беше.

Ха да кажем още едно, три да станат,

три ноги – перустия,

две очи глава има.

Ха да кажем още едно,

четири да станат, четри бозки

крава има, три ноги перустия,

две очи глава има.

Един бюлбюл беше...

 

Песента така продължава до 12-то число:

 

Пет пръста ръка има,

шест месеца – половин година,

седем дена – една недела,

девет месеца майка носи,

две ръки – десет пръста,

дванайсе месеца – една година.

 

(Бр. 6/2021 на „Златоградски вестник”)