Ефим УШЕВ

Илия Дуковски, Македония: „Ние не ги чепкавме темите за Втората светска војна. Плочите со натписите за "бугарските фашисти" се од периодот на конфронтација во 60-те и 70-те. Тие се стари плочи, за кои јас ни не знаев, дека воопшто постојат. Реликт на минатото. Вие ги издигнавте на неверојатно рамниште. Вие сте тие, кои ја начнаа темата за фашизмот, ние ја заборавивме таа тема. Тоа е како сега јас да ти тупам тебе за Бузлуџа, и да те терам да расправаме за тој споменик. Ни на памет не ми паѓа, си имам живот. Тоа го прават само тролови...”

Това написа един „приятел” от РСМ наскоро под едина моя статия в сайта „Фактор”, което е твърде типично за обхванатата от амнезия наша западна съседка тези дни, активизирали докрай пропагандната си и корупционна машина в озлобеното очерняне на страната ни. Значи „проблемот за фашизмот ние сме го вдигнале”? Како пък да не...

Не бяхме ли ние „фашисти, татари, турки”, според техните учебници там?

И по време на „периодот на конфронтацията при комунизмот” не бяхме ли от една и съща страна – и вие бяхте комунисти с Тито, и ние бяхме комунисти при Г. Димитров и Живков? Тогава каква беше конфронтацията между нас?

Проблемът е, г-не Дуковски, че вас ви конфронтираха не на комунистическа, а на антибългарска основа! Затова и паметниците ви са преди всичко антибългарски. Затова нямате плочи срещу сръбския окупатор, изтрепал хиляди невинни хора, само защото бяха българи!

Нямате плочи и срещу турския окупатор –

и срещу него борбата беше на българите в Македония. Но вие нямате плочи и срещу германския окупатор – нали той окупира Югославия, къде са ви плочите срещу германския фашизъм? Но затова пък бол плочи срещу „бугарскиот фашизъм”, защото трябваше от вас, българите, да направят еничари срещу собствения си род!

Как пък и да не правиш разлика между Бузлуджа и вашите хиляди плочи за „гнасната бугарска рака”? Кого искаш да баламосваш тук? Къде на Бузлуджа или на някои други комунистически паметници у нас, има напад срещу някаква друга нация или народ? Няма при нашите паметници „гнасна сръбска рака”, макар да сме воювали много със сърбите!

Няма да видиш никъде и „гнасна гръчка рака”, макар и с тях много да сме воювали...

Докато при вас „гнасната рака” е само бугарска, без да сме воювали с „македонци”, а много пъти сме ви освобождавали – и от сърби, и после от немци...

При нас няма омраза към други народи и нации, защото българинът е толерантен и човечен като народ, не мрази другите – спаси своите евреи от лагерите на смъртта, прибра гонените и посичани от турците арменци, прибра и даде приют на маса руснаци, посичани след болшевишката истерия в Русия.

При вас омразата беше и сега е предимно антибългарска! Защото такава беше великосръбската доктрина, която изпълнявахте! Която трябваше да отроди македонското население от българския си корен...

Омразата към България, българите и всичко българско е държавно заложена политика в РСМ от 1945 г. до днес. Тя е изградена на тази основа, това е кърваво наложената сръбска политика към нас вече 80 години, която не би могла да съществува с приятелство към България - ето това трябва България да се опита да промени!

А не да капитулира пред една озлобена сърбо-удбашка управляваща клика, която се гаври и с нас, и с тамошните българи. Това и демократите трябва да заложат в програмата си, а не да гледат отвисоко, сякаш тези проблеми не съществуват или не ги засягат... Или пък да смятат, че някой друг ще дойде да ги свърши! Може би от Белград и Москва? Както винаги е било?... 

(Бр. 6/2021 на „Златоградски вестник+)