+ Формирането и консолидирането на българската мафия, завладяването на българската държава започва оттам, където се определя цялостното развитие на на БСП след 1989-а – в мрежата на Държавна сигурност…

Христо ХРИСТЕВ

Каквито и представления да играе Бойко Борисов по телевизионни сгудиа, джипки и фейсбук live излъчвания, истината за състоянието, в което се намираме е сравнително ясна на всеки трезвомислещ човек. България е една разкапана от корупция държава, на опашката на развитието в Европа.

Държава, в която корупцията, като раково заболяване, е проникнала във всички системи на публична власт и регулиране, разяла е отвътре организма на държавата и не позволява той да функционира по своето предназначение. Нещо повече - България е държава, в която има не просто масова корупция. България е държава, в която корупцията е превърната в логика и същност на съществуването и упражняването на публична власт. В канон на отношенията в обществото. В живителна сила на политическия процес. Във философия и рамка за успех в живота на средностатическия български чиляк. И още - в България има не само и не просто масова или ендемична корупция, както я наричаше Европейската комисия, преди да зарови главата си в пясъка, решавайки, че има по-големи проблеми от нашата измъчена, объркана и работеща против собствените си интереси страна.

В България има развит всепроникващ мафиотски феномен, по класическите елементи, които дават смисъла, същността и спецификата на явлението мафия. Мафия в пълния смисъл на думата. Мрежа от паралелни на формалната и официална структура, органи и организация на държавата „власт“ на скрити зад кулисите хора, които контролират това, което правят и не правят основни институции на властта. Медии. Публични говорители. Икономически живот. Класически престъпни групи, при това - не контролираща живота в един или друг отделен регион на държавата. А в цялата държава.

Имаме мафия, която си има държава

Г-н Борисов и неговата лична партия са функция и фактор на тази картина. В политически план те носят главната отговорност за това състояние на нещата, защото те управляват страната през повече от половината време, за което достигнахме до този разпад на правовия ред, законността, нормалността в българската държава…

Защото г-н Борисов и неговата партия извършиха най-голямата „Остапбендерова” операция да заблудят достатъчно баламурници в българското общество, че ще бъдат някаква алтернатива на векуването на България като мафиотизирана и масово корумпирана държава, че са „граждани за европейско развитие на България“. За да превърнат порочните зависимости на корупцията и мафията в движеща сила на съществуването си като политическа партия, в перпетум мобиле на битуването си във властта. 

Разбира се, картината на причините, зависимостите и факторите, които ни доведоха дотук, съвсем не се ограничава до г-н Борисов и неговата партия. Своя дял от отговорността имат всички останали „системни партии“. Особена роля в отклоняването ни в този глух коловоз на развитие има Доган и неговата партия, архиобраз на сливането на политика, корупция и мафиотски мрежи.

Своя дял от отговорността има и БСП, която нито веднъж през целия 30-годишен период след 1989 г. не зае истинска, принципна и последователна позиция по превръщането ни в държава на корупцията, контролирана от задкулисна власт. И това не е случайно, защото генезисът на всепроникващата корупция и основата на мрежата на паралелни зависимости, които доведоха до формиране и консолидиране на българската мафия и завладяването на българската държава, са там, където се определя цялостното развитие на на БСП след 1989 година – в мрежата на Държавна сигурност…

За да достигнем дотук, разбира се, освен фактори, които се възползват, използват и управляват средата, има и социална среда, която позволява и приема това. Има ни нас като общество, които се оказвахме и оказваме неспособни да осъзнаем проблема в целия му мащаб. Да осъзнаем интересите си, правата, човешкото си достойнство. Да проявим инстинкт за самосъхранение. Да се противопоставим на изгниването на българската държава, на превръщането ѝ в хранителна среда за българската мафия, в пространство на беззаконие, облечено във власт, някъде там, накрая на Европа. И в буквален, и в преносен смисъл…

(Бр. 6/2021 на „Златоградски вестник”)