Ефим УШЕВ
„Родопско бурило за мляко от началото на 20 в. и поукрасено бурило на две родопчанки от днес, чиито родители още през 1887 г. са се изселили и живеят в Чанаккале, Турция. Това са снимките, които представям и както е видно, същите са запазили и стила на някогашните родопски одежди на своите родители...”
Този текст под двете снимки по-долу, пуснати наскоро във ФБ-страницата ми, отприщиха маса коментари и допълнения от приятели от различни краища в цялата страна, че дори и от съседна Македония. Както се оказва от станалия открит дебат, родопското бурило за биене на мляко, от което се добиват масло и вкусната т. нар. мътеница (айран), има своето специфично и характерно за съответните райони наименование, което по-долу ще се опитам накратко да предам на читателите на ЗВ, изкушени от интереса към богатството на българските диалекти.
И така, въпросното бурило си е бурило само в родопския ни вилает, така си го наричат и в миналото и днес родопчани и те отнасят и запазват неговото наименование дори и в близки и далечни земи, където по едни или други, исторически или битови, причини се изселват от родните си земи. Това става ясно от включването в „разговора” на наши сънародници в съседна Турция.
Не е така обаче за
сънародниците ни от
съседно Вардарско,
където на бурилото му казват „бучка”, а самото действие е „бучкане”, обяснено с глагола „бучкам”. Че това е така, стана ясно от факта, че те веднага бяха подкрепени от своите братя в Пиринска Македония, където бурило също е „бучка”, например в Неврокопско, в Сандански, Гоце Делчев, но не и в Разложко, където използваната дума е „чурилка”. В с. Краището (на 80 км югозападно от София), бурилото е също така „бучка”, както е и в Самоковско и Ихтиманско. „Бучка” (и бучкане) е бурилото и в Северозападна България, но щом бурилото е бучка, как ще кажете за бучка сирене? – любопитствам аз, за да чуя веднага, че във Вардарско му казват „калап сирене”, а в Пиринско си е пак бучка сирене.
Но това не е всичко. Оттук идва още по-интересното. Защото
родопското бурило
има наименование
„Чутура” в Добруджа, и по-точно – в с. Карасинан там, а в селата по Средногорието се нарича „буталка”, както е, оказа се, и в Чирпанско.
И сега внимавайте – в с. Смочево, община Рила, бурилото е...”бутимо”, в с. Калище, Радомирско – „батънка”, докато в с. Коркино, Дупнишко, е „бутелкя”...
В Западните Родопи,
разбира се, са си башка „луди” и на бурилото в с. Сатовча, например, му викат „бутило”. За да завършим с „най-стряскащото” засега название, до което се докопахме, защото в с. Избегли, Асеновградско, на обикновеното родопско бурило му казват...”дрън”!
И така, драги приятели-читатели, когато сте свидетели на днешните спорове за това Е ли, или не Е език македонският говор на запад от нас, спомнете си за нашето родопско бурило и за неговите разновидности в наименоването му по цялото езиково землище на изстрадала България. И дано си отговорите...
(Бр. 4/2021 на „Златоградски вестник”)