Ефим УШЕВ

От няколко приятели получих предложение (и линкове), да се подпиша в петицията с искане за връщане костите на цар Самуил в България. Такава идея застъпи в един вестник и археологът Н. Овчаров наскоро. Понеже не съм им отговорял, а и не съм се разписвал в тази петиция, искам с две думи да обясня защо не го правя.

Преди време, в един форум в мрежата, си бях казал мнението, което и сега подържам и само ще го повторя. Защото сматам, че костите на великия българск цар Самуил трябва да останат там, където той приживе е пожелал да бъдат положени останките му – на о. Св. Ахил на Малкото Преспанско езеро. Това е била категоричната воля на царя, затова и там, до неговия, са останалите два гроба на най-близките му хора.

Естествено е възражението, че това вече е друга територия, друга държава.

Но не – това е пак същата територия и земя, владяна някога и избрана от него за вечния му покой.

Това, че е друга държава, не е ни най-малко основание да се прекършва, дори погазва волята на българския цар за последния негов „пристан” – базиликата на Мала Преспа. Защото вече ги няма телените мрежи и заграждения, характерни за времето на „студената война”, това е територия „натовска” и земя на ЕС - точно толкова, колкото и територията на България. А със съседна Гърция сме равноправни членове на тези огромни и влиятелни съюзи, а значи - и на тази територия и земя.

Затова смятам, че единственото, което българската дипломация, българската държава трябва да договори със своята съседка, е тържественото, със съответните държавни почести, препогребване тленните останки на цар Самуил в неговата света обител на „Св. Ахил”. Бъдете сигурни, че Гърция не гори от желание да притежава тези останки – тя тутакси би се отървала от тях, стига да договори по-изгодни за нея условия за „връщането” не нещо друго от България. И трябва много да се внимава в това, защото нейните апетити към различни старинни ценности у нас са големи.

Но за нас, българите, мястото, което трябва да остане за вечно преклонение и поклонение на идните български поколения, пред живота и дейността на един от най-великите ни държавници, е Св. Ахил!

Закарването на неговите кости в София няма да бъде никакво „завръщане”, защото царят е пожелал да остане „там”, така както великият хилендарски монах отец Паисий, бе пожелал някога неговата „Истроийца” да остане в другата света българска обител – в манастир „Св. Георги Зограф” на Атон.

Всички си спомняме какво беше нейното „завръщане” в София и как после трябваше отново да се озове там, където самият Паисий бе пожелал. За нас остана само унизителното комунистическо петно, че сме крадци, изнесли тази ценност, против всякакви норми, от светата обител.

Ето, това са думите, с които исках да обясня отсъствието на моя подпис под петицията, подета от моите приятели и проф. Николай Овчаров.

(Бр. 4/2021 на „Златоградски вестник”)