Мартин ИЛИЕВ

+ Малка и невзрачна е костницата на човека с име Батенберг, но пък е едно от малкото български неща в центъра на българската столица

Един 28-годишен княз, с небългарско име, от небългарски произход, с небългарска кръв, но обикнал народа български и прегърнал святата му кауза, рискува главата и монархическото си бъдеще, за да обяви война в защита на Съединението. Против ултиматума на три империи. Против повелята на Великите сили.

България е коварно нападната от Сърбия, а “пресветата освободителка” Русия забива пореден нож в гърба, като парадно изтегля целия си офицерски и инструкторски състав от страната, оставяйки младата българска войска обезкървена. Българите влизат във война без подготвен строй, без генералско и офицерско командване, без достатъчно оръжия и провизии, без дори годни за употреба униформи. Във „войната на капитаните срещу генералите“, българските войници, облечени с цървули и шуби, се изправят срещу числено превъзхождащата ги и отлично въоръжена сръбска армия, ръководена от генерали и офицери, завършили най-елитните европейски, военни училища.

Биещи се за просъществуването и оцеляването на родината си, българите летят през окопите на Гургулят и Три Уши в себеотрицание, каквото историята рядко познава.

В решителната битка, край Сливница, капитан Марин Янакиев Маринов, командващ Бдинския полк, в отчаян опит да задържи позициите, нарежда самоубийствена атака „На Ножъ!“ и сам повежда войниците си към преднамерено унищожение. На помощ се стичат плевенските дивизии и българите бият агресора толкова лошо и толкова грозно, че сръбската армия е обърната в позорен бяг към Белград. В главната квартира на Княза на Българите, Александръ I Батенбергъ, пристигат ноти от Русия и Австро-Унгария с ултиматум българите да спрат контра-настъплението си срещу сърбите и да прекъснат унижението им.

На 6 септември може да разходите вас и децата ви

до центъра на София. Да им покажете там, в едно ъгълче, малка и схлупена, костницата на Александър I Батенберг. Един небългарин, от небългарски произход, който на 28-годишна възраст поведе в бой войската и народа и принуди три империи да подвият безпомощни крак пред святото и справедливо дело на Съединението. Костницата не стига и до постамента на един мегаломански паметник, който ѝ е в съседство. Този на съветската армия.

Паметник-костница, по-висок от който и да е български в София. В близост е на улица “Московска”, като пресечете булевард “Руски”. В съседство с руската църква и храма, кръстен на руския светия Александър Невски, обърнал поглед към паметника на руския император. Минете през булеварда на руския княз Дондуков, за да стигнете до българското президентство. Погледнете към гвардейците, стоящи на пост, и кажете на детето си, че когато е настъпил решителният миг и камбаните на църквите са забили, за да възвестят и изпратят България на война, до Александър I Батенберг е имало батковци, облечени с абсолютно същите униформи. За да го пазят от врага. Те наричали себе си „Личният на Негово Величество, конвой” и били толкова смели, че когато влизали в битка “за Княза, за Бога и за Народа”, яростта им била колкото страшна, толкова и заразна, че за момент всички се почувствали безсмъртни.

Князът защити Съединението ни, но плати за него с трона и изгнанието си.

Може да благодарите затова на руския император – ей, колко улици и паметници само са ви оставили за целта. Малка и невзрачна е костницата на човека с име Батенберг, когото народът нарече Александър I Български, но пък е едно от малкото български неща в центъра на българската столица, така че на българите може да им се види екзотично за посещение.

Вечна слава на Александър I Български и на непобедимата българска войска!

Почивайте под тез‘ могили ледни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!