Розалин ХАДЖИЕВ

Бай Демир Суфтев е живата памет на кв. Малка река /Балете/ в Златоград.

Роден е през далечната 1929 г., а неговата баба е родом от някогашното златоградско с. Джованци, днес Котани в Гърция. Той е ходил там като дете преди 1944 г., когато е трябвало да кара мисир /царевица/ за мелен в тамошната воденица. Били гладни години, купонна система – хлябът не достигал, та мелели царевица скришом, да имат за качамак.

Тежък е бил животът тогава – оцелявали, като гледали много овце и кози от старите местни породи /аборигенни/. В тежки зими, когато снегът затрупвал всичко, овчарите изсичали цели участъци от горите с дъб, габър и бук, за да изхранват животните и да не измрат от глад, докато излезем на зелено. (От онези гладни години иде изразът на жител на с. Кушла, казвани на пазара за животни в Златоград някога: ,,Я ти ни продавам месо – продавам ти душа”). Според бай Демир, тези проголени от голата сеч участъци ги наричали ,,лом" - окосени участъци с келяв габер или др. Такава видях преди няколко години в района на с. Курчовци в Гърция, по пътя към местността Момин камен - дърветата бяха отсечени с наклон в една посока надолу. Изгладнелите кози и овце изяждат първо младите пъпки, а след това по-тънките клонки. През особено студените зими сокът в суровите клонки натрупва много захари и витамини и става апетитна храна даже и за еднокопитните животни - магарета, мулета и др.

Та така гората е давала живот едно време и на хора и на животни. Останалите дебели клони изсъхвали през лятото и хората ги прибирали за огрев. За тогавашните им „бадже” /огнища/ дори не ги сечели, а цилш гжрилш в огъня.

Но с думата ,,лом“, която чувам сега от бай Демир, старите хора навремето назовавали изсечената гора до дъно, т. е. голата сеч. Планинският масив между Аламовци и Златоград, наречен „Ломска чука”, може би носи името си от там, от голата сеч, извършвана едно време за спасение на животни и хора.

Според езиковедите думата лом е широко разпространена в българските говори, а и в някои други славянски езици. Зидарите използват думата ,,ломен камък“. В Югозападна България значението ѝ е изпочупване, опустошение, а също разгром, поражение. В село Славейно например има местност Ломът - вир на р. Малка Арда.

Споделената от бай Демир Суфтев златоградска дума ,,лом“ е като допълнение към досегашните засвидетелствани значения на думата у нас. След изразходване на оскъдните запаси от сено и листников фураж, складирани през лятото листници, най- вече от дъб, хората прибягват към голата сеч, за да оцелеят многобройните тогава стада.

(Бр. 4/2021 на „Златоградски вестник”)