Бързам да предам един диалог от стената на проф. Огнян Минчев, който от днес, 31 юли, от сутринта върви, отнася се доняде до появата снощи по "Панорама" на кандидата за премиер Пламен Николов и в който някъде надолу след основния пост на професора се появява с реплики и македонистът от РСМ Петър Богоевски.

Който се интересува, моля нека го проследи в частите, които подбирам. Ето основния текст на Минчев, предизвикал по-сетнешните диалози.

 

„Докато е време - да информираме кандидата за прмиер Пламен Николов. Преспанското споразумение е между РС Македония и Гърция - не между РС Македония и България. Ние също имаме договор със Скопие, но да го "ревизираме", както пожела г-н Николов, ще бъде много трудно и най-вероятно - много неизгодно. Най-малкото защото мощната сърбоманска общност в елита на Скопие, начело с ВМРО-ДПМНЕ, се бори точно за това - за ревизия и релативиране на договора.

Този договор е несъвършен - той е недостатъчно конкретен, но ревизирането му е по-опасно от придържането към него и неговите постулати. Бих посъветвал г-н Николов две неща.

Първо, да настоява пред партийния си началник номинацията за министър на външните работи да бъде сериозна, отговорна и съобразена с предизвикателствата, с които България ще трябва да се справи, включително в двустранните отношения с Македония през следващите месеци и години.

Второ, лично да осмисли и да защити пред големия си началник балансирана политика спрямо проблемите в отношенията с РС Македония, най-малкото защото един пореден провал в тази политика би нанесъл непоправими щети върху българския национален интерес, а оттам - и върху управлението на ИТН.

Темата е деликатна - патосът на "Боят настана, тупкат сърца ни..." е неадекватен”.

 

Efim Ushev: Патосът на "Боят настана,..." е неадекватен - точно така е. Но някой да им каже, че и приклякането в стил "Дайте сега, братя, да видим кво ша праим, квото кажите - това ще е...", е още по-гибелен и неадекватен на ситуацията! А от „преспанските” му познания ми мирише отново, при това доста силно, на поредната вредна калинка в българската политика, пробутвана ни от неадекватни и твърде неподготвени за отговорностите, с които се натоварват.

 

Петар Богојески, Професоре, што е Ваш избор?

1. Сукцесија на бугаризмот?

2. Заедничка нега во иднина?

 

Огнян Минчев: Петар Богојески, Аз съм ти казвал, че живееш в илюзорен свят - и се опитваш да го разпространяваш сред другите. Не си сам - на Балканите се случва често. Моят избор е лесен и ясен.

Има историческа истина за принадлежността на българи и македонци към един етнос и една общност - до края на 19 век.

Има процес на развитие на македонска идентичност - първо гражданска и политическа, а след това езикова и институционална.

Аз избирам, първо, истината по въпроса.

Второ, избирам демократичната позиция да призная настоящата идентичност на македонците.

Трето, избирам необходимостта и Скопие, и София да се откажат от пропагандните лъжи на комунистическата епоха, които издигнаха между нас Берлинска стена - тя си стои, още не е разрушена.

Разбирам, че за мнозина сред македонците да признаят българска принадлежност на дедите и прадедите си е обидно - така са индоктринирани. Какво да се прави - един човек може да избира какъв е като идентичност. Един народ трудно може да избира - защото отричайки се от миналото си, се отрича от съществена част от себе си.

И да не забравя - най-важното: Моят избор е уважението и съхраненото достойнство на другия човек, с когото общувам, с когото споря и с когото съм в съперничество. Презирам тъпанарите, които се фукат колко са големи, колко са силни, как могат да командват, да извиват ръце...

Аз уважавам всеки човек, колкото е по-слаб и уязвим, толкова повече искам да запазя достойнството му. За какво ми е победа над унизен човек?

 

Efim Ushev: Ognyan Minchev, прекрасен отговор, проф. Минчев! Дано събеседникът ви Богоевски си вземе някакво поучение...

 

Петар Богојески: Ognyan Minchev, сето тоа во ред, но има еден проблем… Делот, каде принадлежиме кон еден етнос и една опшност, не е точен! Прво, тоа не е 100% Македонија, тоа кое никако да го разберете, второ - и тоа, што било заедничко, не може да се дефинира по таков начин!

 

Огнян Минчев: Петар Богојески, Македония е многоетническа - винаги е била. В световната историческа литература няма спорове за това какви са били славяните, които са я населявали - заедно с турци, албанци, власи, роми... (Последно - виж Carnegie Report on Balkan Wars.).

И не е важно колко единни сме били като етнос или като общност. Важно е мъртви хора да не се преименуват от българи на македонци и каузата, за която са се жертвали да не бъде обръщана с хастара навън - да бъдем честни към тях. Ето тук е най-голямата лъжа на сръбския хегемонизъм и югокомунизма - изобретяването на лъжлива версия за историята на тази тяхна жертва.

Петре, с лъжа не се живее добре. Аз разбирам, че сега македонците се страхуват - да не би България да посегне на македонската независимост, ако Скопие признае общата история. Аз мисля, че няма такава опасност - няма кой да го позволи това на България, дори и пишман-националистите в София да го поискат.

Нашето бъдеще е на сътрудничество и съвместно развитие, като две независими държави.

 

Андрей Бенев: Петар Богојески, Моят роден дедо е от Ресен, близо до Охрид.

Казва се Наум. Има статистика, че всеки четвърти днешен българин има поне един македонски корен. За тези македонци, които се наричаха българи и се преселиха в България, за да не бъдат подложени на репресии след въстанията и след Балканските войни, за тях говори г-н О.Минчев. А те пък са потомци на това население, което през време на османското владичество, по време на борбата за църковна независимост, гласуваха в референдума, организиран от турския султан, че са българи.

В резултат на което територията на С. Македония изцяло влизаше в края на 19-ти век в създадената тогава Българска екзархия. Напълно споделям казаното от г-н Минчев - аз лично имам доста приятели македонци, но не бих ги обидил никога - щом смятат, че те вече са друга нация и вече имат друг език - добре, ясно е, че вече е така! Това е единственото демократично решение, а нали искаме да живеем в демокрация?

Нито ни трябва вашата територия, нито ни трябва да се занимаваме с това да ви караме зорлем да ставате българи. Достатъчно е да живеем добре, да си ходим на гости, да не забравяме приятелите си и да си сътрудничим като европейци!

Не разбирам, какъв ви е проблемът да признаете, че всички факти, а и всички писмени свидетелства преди да станете "юго-република", сочат, че някога сте имали българско самосъзнание? Това го иска моят дедо, който е на небето вече от почти 90 години (даже аз не съм го виждал лично)!