+ „Миладом” ООД има завършен цикъл на производството си, работа на ишлеме не им позната; правят ново голямо хале за склад на продукцията, искат да правят и детска градина за децата на работниците си...

Евтим ЦВЕТКОВ

И във въздуха в с. Старцево сякаш се носи, че тук има промяна.

И не само заради асфалтираните наскоро няколко улици, макар и това да не е никак малко, особено когато си го чакал дълго време. Като че ли по-важното е, че в това наше село се усети полъхът на икономическото оживление и перспективност, която дава вече 2-3 години инвестицията на един турски бизнесмен тук.

Докато стоим на чаша чай с г-н Туран пред сградата на някогашния цех на златоградския „Белотекс”, няколко огромни ТИР-а минават покрай предприятието и се питам дали това пък не са неговите коли... Оказва се – да, това са тировете, които непрекъснато сноват наоколо и товарят текстилната продукция от неговото старцевско предприятие, за да тръгнат на дългия си път до своите многобройни контрагенти - както в доста от европейските страни, така и в Молдова, Русия, Иран, Мароко, Саудитска Арабия и др. Не и за България, обаче - фирмата тук няма договори с наши партньори, не на последно място и за това, че когато идват да вземат стока, първото нещо, което искат бизнесмените, е да не се издават фактури и да не се плаща по банков път... „Оттам насетне не работя с българи, - казва Туран. – Това даже не е „сива” икономика, направо си е „черна”. А в такива игри аз не се включвам...”

Създадена през 2012, заемайки някогашните халета съборетини, в обновяването на които са инвестирани милиони, сега на работа тук са около 200 души работници. Не само от с. Старцево, разбира се, но и от Златоград, Неделино, с. Долен също, които се извозват всеки ден с фирмен превоз.

„Работи са на две смени, но често, когато се натрупат повече поръчки, се минава и на трета, защото се работи с изцяло затворен механизиран цикъл на производство. А в момента можем да назначим още 6-8 души машинни оператори и шивачки”, казва ни началника на производството тук Синан Али. - Съотношението мъже-жени и 30:70, а текучество няма. Само ако някой замине за работа в Европа, но върне ли се, веднага го назначаваме. Производството е изцяло в областта на домашния текстил. Това са най-модерен тип юргани, възглавници, декоративни пътеки и килими в различни форми и материи, стелки за баня. Сега обаче се използва конюнктурата и се произвеждат не само маски за лице, но и ламинирани комплектни облекла, ползвани в болниците, както и защитен протектор за лице.

Според г-н Туран, собственик на фирмата, тя е ново предприятие тук, но иначе е с 40-годишен опит в текстилното производство в Турция. Оборудвана е с най-новите технологии в обработката и щампирането на суровия плат, в което сами се убеждаваме от разходката из помещенията на предприятието – навсякъде хората работят съсредоточено над плата, стелещ се по машините, всички с маски, помещенията предварително дезинфекцирани, но също важно нещо е това, че ги няма онези ужасни и вредни шумове, които познаваме от някогашните зали на златоградския текстил.

„Не всички от постъпващите работници идват обучени, но това не е проблем, защото само за 4-5 дни те напълно „влизат в релси” и се справят отлично, казва ни и Синан, който е нашия гид из работните помещения. – В началото имахме специалисти от Турция, които ги обучаваха, тъй като техниката е нова. Но сега вече много малка част от персонала още се обучава”. Туран държи да подчертае, че старцевската му фирма е българска, но с външен капитал, без никакво еврофинансиране и 100% договорен износ на продукцията й. Всеки ден оттук заминават по три тира готова стока за целия свят. И точно това разрастване на производството тук, предизвиква идеята за застрояването на нови 4 хил. кв. м терен в двора, за складова база на продукцията.

„Няма друга фирма като нашата, как се грижи за работниците – казва още Туран. – Казвам им на хората, че ще се хранят сутрин, обед и вечер тук, а те ме питат колко ще плащат за това. Нищо няма да плащате, казвам им. Всичко си готвим тук, с местни продукти и местни майстори-готвачи”. Имат си малък фитнес център и тенис маса, който иска да играе в почивките. Споделя и идеята си един ден тук да си направят и собствена детска градина – за децата на всички работници. За което иска да купи един съседен терен, но засега не може да убеди собственика му да го продаде...

Туран е влюбен в с. Старцево. Той е страстен любител на природата, колоездач. И обича да обикаля околностите с колелото си. Не само не съжалява, разбира се, за огромната си инвестиция тук. Смята дори, че е ударил шестица от тотото. За което допринасят и добрите отношения и разбирането, което имат с местната власт – и в общината, и в самото кметство в селото. Затова и ги подпомага в различните им обществени прояви, към които никак не е безразличен. „От тях нищо не искам - казва ни – само разбиране и моралната подкрепа ми стига”.

(Бр. 2/2021 на „Златоградски вестник”)