+ Някои бележки за родопския фолклор и каба гайдата в Златоград

 

Емануил ПУНЕВ

 

 

Родопската фолклорна област ярко се отличава от останалите етнографски области на България, с редица свои културно-битови специфики и музикални особености. Родопският музикален фолклор, песенен и инструментален, е изключително разнообразен и богат, близък до същността на човешката душа, родил се непосредносвено от мъката и радостите на живота на родопчани.

 

Вероятно това е и причината всеки, докоснал се до родопския фолклор, естествено да възприеме неговия автентичен звук, да се потопи в красотата на родопските мелодии и смирено да притаи дъх. Стою Шишков – един от най-бележитите ни историци, етнографи и изследователи на Родопите и Тракия, в своята книга „Животът на българите в Средна Родопа“ описва като най-популярен музикален инструмент за веселба и забава в Родопите именно родопската гайда. Споменава още, че родопските българи използват и други музикални инструменти – кавал, байлама, дрънка, по-рядко – кемене (гъдулка) и разни овчарски свирила. Безспорно, от музикално-фолклорната традиция, достигнал и до днес, а и от твърденията на множество изследователи на културно-музикалния живот на родопския край, най-характерния за него музикален инструмент, е каба гайдата. Необходимо е да отбележим и това, че разпространението на каба гайдата е най-вече в Средна Родопа (Смолян, Широка Лъка, Стойките, Чепеларе и др.). Но все пак и нашия край на планината, златоградска околия, на границата между Средните и Източни Родопи, не прави изключение от традицията и тук срещаме немалка група носители на  гайдарското музикално творчество.

Интересно е да се отбележи, че както при християнското население, така и при мюсюлманите, гайдарското изкуство намира свои представители, въпреки че сред мюсюлманите, според изследванията на известния български музиколог акад. Николай Кауфман, по-обичани и по-употребявани музикални инструменти са кавалът и байламата.

Животът и мирогледът на златоградчанина винаги се е отличавал със своята прецизност и стремеж към просветеност, развитие, духовност и просперитет. Сам книжовникът Стою Шишков в своите „Материали из Даръдеренско“, Книга IV на сп. „Родопски старини“ (1892 г.) пише: „Блазе на тая държава и на тоя народ, който може да се гордее с такива селища като Даръдере” /дн. Златоград/.  С нескривано възхищение Шишков говори и за впечатленията си от личния живот на хората в Златоград: „Постоянното им странствование в чужбина по търговия и усамотението им всред планините, е запазило техния характер и живот в пълна девственост, достойна за удивление. Трудолюбиви, от сърце предани на народността си, честни, практични, умни, гостоприемни, даръдерци се уважават и обичат всякъде и от всекиго, който е имал случай да се срещне с тях. Чистотата, уредността, непорочността в семейния им живот не могат се сравни с никое българско село или град в целий Гюмюрджинский санджак”.

Казвам всичко това, за да обърна внимание на рефлектирането на бита и културата на едно общество върху неговото творчество, неговото изкуство и народните произведения, които създава. Защото по-долу в настоящото изложение ще разгледаме спецификите на музикалния фолклор на родопчани, в частност фолклорът на златоградчани, който, както вече казах, има своите специфики. Нужно е да отбележим само, че като част от родопския музикално-песенен фолклор, златоградския фолклор изцяло покрива и дори често излиза от характерната за роопския край и описана от музиколози и фолклористи „родопска пентатоника“. Пръв за специфичността на златоградското пеене и свирене ни споменава акад. Николай Кауфман, който прави редица теренни проучвания и записи из целия Златоградски район, из повечето села и махали още през 1956-1957 г. Срещайки се в онези години с автентичните носители на родопската традиция и песен, акад. Кауфман записва голямо количество суров фолклорен материал на магнетофонни ленти, като същевременно  нотира стотици народни песни и мелодии. Акад. Кауфман описва като характерен ход за пеене в Златоград слизането на кварта. Неговите теренни записи са най-чист образец за начина на пеене, свирене на родопска гайда, гласово и инстументално звукоизвличане, характерно за възприемането на фолклора от златоградчани.

 

Гайдари в Златоград

 

Всичко, което представям в настоящото изложение, се базира на множество разговори с възрастни хора от Златоград и техните спомени за миналото, гайдари от Златоград, разкази на хора, живели със старите златоградски гайдари и мои лични впечатления и търсения из страниците на родопското минало. Старите златоградски гайдари, които се помнят и до днес и за които се разказват истории от местните, не са се откроявали особено от своите колеги от останалата част от планината. Някои гайдари обаче, които се отличавали с изкусно и прецизно свирене, били забелязвани от съгражданите им и често били търсени и  викани на сватби, седенки, различни тържества и по-важни събития.

Нека отбележим, че изработката на инструмента каба гайда, начинът на звукоизвличане, подръжката – всичко било еднакво и типично за родопската гайда въобще. Старите гайдари от Златоград свирили все във високи тонови регистри, като изработвали своите гайдуници от сливово дърво или дрян, а пискуните най-често от т. н. „мекиш“ (вид папур), който „освирвали“  и така придобивали звънлив и топъл „мек глас“ за своите гайди. По-известните гайдари от Златоградско, за които все още е жив споменът сред местното население, са първо тримата гайдари от кв. Хаджимале на Златоград - Ахмед Асанов Папучаров, р.1918 г., Шабан Асанов Папучаров и т. нар. Катука.

Следват Кертата – от кв. Голема река в Златоград, Салих Джамбазов-Джамбаза – от с. Аламовци, Златоградско, Мехмед Кильов-Килята, Фаик Аршинев и Салих Молов – от мах. Козарска река, Златоградско, както и златоградчаните Ставри Запрянов и  Васил Сарандьов.

 

Бележки за гайдарите и

специфики при свиренето

 

Ахмед Папучаров е източникът, от който акад. Кауфман при теренните си записи на фолклор в Златоград записва най-много мъжки родопски песни и единствен гайдар от златоградските,  от който имаме останали, макар и кратки, записи. При прослушването им от архива на акад. Кауфман, който се съхранява в Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, наблюдаваме интересно явление, което сега се среща само при изпълнението на македонския фолклор – сам изпълнител си съпровожда и пее, като по време на пеенето гайдата подържа един равен тонов строй на гайдуница и ручило, а изпълнителят с гласа си чертае мелодичната линия на песента. Отсвирът обикновено е мелодията на цялата песен или половината от музикалната фраза на песента.

Братът на Ахмед - Шабан Папучаров, също е умел носител на гайдарското изкуството. За съжаление няма достигнали до нас негови записи. Често двамата братя свирили заедно. Сред разказите за стари златоградчани-гайдари се споменава гайдарят Катука. Всички, които интервюирах, казват, че така майсторски свирил бавните родопски песни, че сякаш гайдата „плакала“.

Известен златоградски гайдар бил Кертата – отличавал се от останалите гайдари със закачливия си и шеговит нрав. Кертата съпровождал на редица хорове и групи в местното читалище.

Сред нашитне гайдари, както казах горе, са и Салих Джамбазов-Джамбаза, Мехмед Кильов-Килята, запомнен със своя твърд характер и прецизна гайдарска свирня. За него хората казвали: „Той нема да свири, дорде му не запее гайдана“.

Помни се и бай Васил Сарандьов /Сарандалиев/ – златоградски зет, родом от Смолян, както и бай Ставри Запрянов, който също надувал гайдата при различни поводи.

Гайдарската традиция не се изчерпва с гореспоменатите имена - и до днес уважението към инструмента и изпълнителят на каба гайда, както и меракът към родопската гайда, не стихва и продължава да битува сред златоградчани. В последните години интересът към този емблематичен родопски инструмент е все по-голям и все повече родопчани овладяват магията му.

 

В близко време като основен пазител на златоградската гайдарска традиция можем да посочим Серафим Кафеджиев – дългогодишен преподавател по гайда, съхранил, предал и разпространил родопската музика, в частност златоградския фолклор, сред златоградчани и приятели на града. Чудесно е, че действа и гайдарска школа в местното читалище и новосъздадения гайдарски състав „Делю хайдутин“ често оглася сградата му. Множество са и любителите ентусиасти, които дръзват смело да прегърнат родопската каба гайда. И както казва известният родопски гайдар от с. Гела – Анастас Иванова (бай Тасо): „Родопската планина е свикнала с каба гайдата, Родопа нема да остане без гайда!“

 

(Бр. 2/2021 на „Златоградски вестник”)