Ефим УШЕВ

След публикуването (и тълкуването) в нашия вестник на някои традиционни думи и изрази, получили поради честото им използване своето „крилато” значение, към нас все по-често се обръщат читатели и приятели, да им обясним какво означава еди-кой си, един или друг израз или крилата фраза от златоградския диалект.

Случвало се е дори да ни ги диктуват по телефона и да настояват така, в телефонната слушалка, да им ги обясним. Най-често, разбира се, какво означават и откъде идват едни или други словесни „бисери”. И веднага биват разочаровани, когато понечим да им обясним, че така по телефон не става, най-малкото затова, че би трябвало да се поумува по тях, да се помисли за историята им, а и в какъв контекст от речта са използани.

Наскоро така се случи с два популярни израза, познати на всеки златоградчанин, които ни бяха напомнени по телефона и по които сега съвсем накратко ще „поумуваме”...

Всеки от нас неведнъж, когато иска да изрази някакво учудване от дадена постъпка на свой приятел или познат, от негова находчивост и „оправност” в живота, го е споменавал с израза

„Шъткино дете”, „Шъткин Кольо”

и пр. И едва ли се е замислял що за дума използва, откъде се е взела тя, или пък какво означава. Всъщност, това е нашата диалектна дума за работния човек, за оправния и находчив  човек, който от всяка ситуация успява да излезе, да се измъкне и дори често да спечели от положението, в което се е озовал. С което и предизвиква благоразположение и възхищение към себе си от нас, околните му.

Конкретната дума, глаголът, от който произлиза изразът, е „шетам, шътам”, от където е и „шътница” - за работливата жена. А по-точната диалектна дума, от която вземаме „идеята” за разглеждания златоградски израз, е „шътък”, обозначаваща, най-общо казано, „работене”.

Нещо подобно можем да кажем, да поумуваме, както казахме по-горе, и за един друг интересен златоградски израз –

„Пардон ти на люлята!”

Той пък е с коренно различно съдържание и инвенция в отношението ни към другия. С него искаме леко да се подиграем към даден човек, за неговото, примерно, високомерие или пък некомпетентност, проявена по даден проблем в разговор. „Високомерие” пък, защото същият е изразил в компанията някакви чужди изрази, с цел да изпъкне пред тях – с ученост, с образованост... Затова е и ироничното „пардон” („извинете” на френски), и „люля” – персийската дума за лула (за пушене на тютюн). От която идва и думата от персийски произход „люляджи”, при нас – вече люледжия, т. е. продавач, а защо не и производител, майстор на лули.

С две думи – в този израз имаме образец на тънката златоградска ирония за „обезценяване” на даден събеседник, лека, съвсем незлоблива подигравка към другия, от когото в никакъв случай не бихме взели „акъл”...

(Бр. 2/2021 на „Златоградски вестник”)