Ефим УШЕВ

Наскоро цялата страна стана свидетел как нашето пренебрежение към природата се върна при нас като бумеранг – след един по-придължителен дъжд, всичкият безразборно изхвърлян от нас боклук ни заля от всички страни, сякаш искаше да ни каже: „Това е ваше, вземете си го и го управлявайте по-добре”.

Така и при нас, в Златоградско – разходете се, напр. към Старцево, спрете по пътя до една чешмица и погледнете дерето срещу нея. И ще видите същото безобразие, което наблюдавахме и по телевизиите – огромно количество изхвърлян боклук, цели чували и торби полиетилен, пълни с отпадъци...

Но може да се разходите и към св. Атанас над града – и там по пътя ще видите как цели камиони с боклуци се стоварват най-безотговорно и по един, извинете за израза, просташки начин замърсяваме най-красивите кътчета природа около себе си. И не само там, разбира се, споменавам първите места, за които се сещам...

Затова, ще използвам едно скорошно предаване на БТВ по проблема, където събеседник бе ексминистърът на околната среда и водите Ю. Попов, за да обобщя накратко за актуалните картини, които всички видяхме, но вие спокойно може да си мислите и за нашенските „язви”, които споменах по-горе:

1. Събраният боклук в Искър край Своге е картина на държавното и общинско управление и на колективното обществено безхаберие;

2. България има нужда от нова дългосрочна и всеобхватна стратегия не само за водата, но и за околните ни горски пространства;

3. Отговорностите за водата, а и за горите, са разпокъсани и неясни;

4. Необходимо е да се оценят възможните сценарии на климатичните промени и управлението на водите да се съобрази с тях;

5. Не е работа на правителството да строи мостове и стадиони по селата.

Залесяването, поддържането на горите, грижата за язовирите и коритата на реките, умната хидроенергетика, рециклирането, оползотворяването на отпадъците и гражданската нетърпимост, са все неща, които допринасят за доброто управление на водните ресурси.

Изпълвам се с горчива тъга, обаче, като си помисля, че общинските ни избраници и кметско ръководство вече толкова години не желаят да се занимаят дори със замърсяването на водите и отровният въздух, който дишаме, та какво остава за т. нар. „нерегламентирани сметища” на нашия непукизъм, които сами устройваме около себе си, въобразявайки си, че щом като боклуците ни се скрият от очите, така и проблема с тях е решен. И продължаваме да хвърляме тонове пясък по улиците си, който всички после вдишваме и издишваме...

И продължаваме да изхвърляме кошове и цели самосвали боклуци по горските дерета, необезпокоявани от каквито и да било държавни и общински органи!

Не, не е решен проблема, драги управници, но и драги съграждани - да напомняме ли чисто златоградската приказка за ненужните ни вещи: „Фърни го на рекана...”? И до днес виждаме как реката ни влачи всевъзможни „домашни” боклуци, изхвърлени от кого? И фучим с бързите си машини из градските улици, по които често срещаме убити котки, убити кучета, убити таралежчета. Които даже не сме спрели да отместим встрани... И виждайки все по-често тези трупове из шосетата ни, си спомням една древна „История”, в която Питагор споменава, че когато веднъж видял някой да пребива куче, казал: ′′ Спри, не удряй, не го убивай, защото това е душата на човек, скъп за мен човек!"

И, както видяхме наскоро след дъждовете, всичко се връща – унищожаването на природата около нас един ден с гръм и трясък, но и със срам за нас самите, ще ни се връща тъпкано... 

(Бр. 2/2021 на „Златоградски вестник”)