Спас СПАСОВ

Какво е известно от историята, относно кукерските практики? Първи свидетелства за тях дава Георги С. Раковски, който в 1857 г. пише: „В България играят по някои села кукери: игра съвсем дива. Скачат безчинно, облачат ся с вехти парцалетини и пеят глупави песни. В Котел стари баби още празнуват Куковден; то е първий понеделник от великого поста. Дали не е бил Кук бог дивоти?“

По-късно и други фолклористи вземат отношение. През 1872 г. Васил Чолаков известява, че „...По селата се правят някои кукери: наоблекат се смешно, начернят си образите, ходят из селото, та гонят кучетата и играят смешни хора по къщята“.

А в 1875 г. Илия Блъсков отбелязва, че на Тримерний понеделник българите „въртят кучета“ и „правят кукери, които на тоя ден ходят да играят по къщята“.

Най-пълно описание на празника от онова време дава Стоян Шивачев (1882 г.): „Кукеров ден се пада в понеделник на сирната неделя. Още от рано момчетията се разшетват из улиците, та улавят кучетата, които цирят. Свършило се, несвършило това, зачува се гайда и тъпан и след тях: кукер, кукерица или баба, моми, момци, мечки, магаре, харачаре (бирници) и всевъзможни карикатури, тръгнали да обикалят по улиците и повлекли подире си рой дечурлига и множество любопитни.“

Кукерските игри са практикувани и през Античността и Средновековието. В житието на християнския мъченик Дазий, посечен в 303 г. заради отказа си да вземе участие в празника на Кронос в Дуросторум (Силистра), се казва: „Този, на когото се паднел жребият, бивал пременяван в царски одежди, явявал се сред народа като образ и подобие на самия Кронос и получавал дръзко и безсрамно достойнство над своя народ. Той вървял с множество войници, като в продължение на тридесет дни имал свободата да изпълнява беззаконните си и срамни желания и да вкусва дяволски удоволствия“.

Във въпросното житие се отбелязва, че празникът е почитан от някои сред християните в Дуросторум, около два века след смъртта на Дазий: „В деня на януарските календи лекомислени хора, които подражават по нрав на езичниците, а се наричат християни, излизат с твърде голяма тържественост, като променят външността си и се обличат в лика и образа на дявола. Те се увиват в кози кожи и като променят лицето си, напущат доброто и навлизат в злото. След като са се изповядали в кръщението, че се отричат от дявола и тържествата му, те отново стават негови с лошите си и срамни деяния.“

През XIV в. се дава друго свидетелство за игри с маскирани изпълнители от нашите земи. В софийския Номоканон на Матей Властер (по сръбски препис), се съобщава за езически игри, посветени на Дионис, имащи характер на блудство. В „блудните игри“ мъжете се обличат с женски дрехи. Маскираните водят със себе си мечки, носят змии в пазвите си и гадаят по облаците...

Ако се очертаят границите на разпространение на езически игри с маскирани изпълнители в Югоизточна Европа, ще се види, че те се припокриват с териториите, които обитава тракийският етнос в древността. Това включва източните Карпати на север, до бреговете на Бяло море на юг и Вардаро-Моравския басейн на запад, до Черно море на изток.

Тракийският произход на кукерските игри днес се счита за безспорен. Затова Белият кукер, какъвто е добре познат сред рупците в Странджа, бива наричан от Александър Фол „Дионисов кукер“. Според изследователите Стоян Райчевски и Валерия Фол, играта на Белия кукер, бога на тракийската соларно-хтонична религия, демонстрира пълния цикъл на умиращата и раждаща се отново природа...

(Бр. 22/2020 на „Златоградски вестник”)