Анна КОЙЧЕВА

Книгата на Джеръми Сийл „Дядо Коледа“ излезе на английски преди 15 години. От тогава всяка година поглеждам да я видя на български. От агенцията на г-н Сийл ме уведомиха, че книгата е преведана на български още на следващата година /2006/, но не знаеха подробности.

Най-популярната от всичките легенди за Санта Клаус, или Свети Николас, или по нашенски Дядо Коледа, е преразказана в тази книга. Симеон, летописецът на Свети Николас, нарича жеста, за който става дума в тази легенда, „най-благотворителния и най-известния“ от всичките дела на светеца. Проспериращ благородник от Патара, град в Ликия, изпаднал в крайна бедност и нищета. Като така всяка надежда да се намерят ухажори за неговите три красиви дъщери била напразна и той решил да ги продаде за проституция. Разореният баща тъкмо се готвел да направи това, когато се случило чудо. В тъмни доби през една нощ, някой минал край къщата му и хвърлил през прозореца торба със злато. Това бил Николас, който не желаел да бъде идентифициран във филантропията си и затова правел своите дарения под прикритието на нощта.

Демре е малък провинциален град в днешна мюсюлманска Анатолия. В днешно време християнските молебени в Демре са рядкост. Празникът 6 Декември – Ден на Свети Николай, епископ на Мира от 4 век, е само далечен отглас за минали империи и могъщества, както и за византийските гърци, които някога са управлявали Анатолия. Депортирането на гръцкото християнско население на Анадола през 20-те години на ХХ в. бележи край на древните християнски традиции в Анадола, а с това и изличаване на Свети Николас от местата, където той е роден...

Николас умира в Мира във византийска Ликия - днешна Югозападна Турция, през 352 г. сл. н. е. Годината е оспорвана, но денят на смъртта му - 6 декември, е добре установен. Светиите се отличават от обикновените смъртни по годишнините от смъртта им, а не на раждането. Ето как в онзи далечен декемврийски ден Николас влиза в света на мъчениците и не само влиза, но и оцелява. Седемнайсет столетия по-късно той е почитан в целия елински свят, в католическа Европа и на Балканите, той покровителства поколения моряци при пътуванията им, сред които гърци, бретонци, хървати, рибари от Ливърпул и лодкари от Волга. С името Николас са кръстени папи в Рим и дожове във Венеция, принцове и крале на Балканите, царе в Русия, деспоти в Румъния. Но също така и милиони обикновени момчета, не само Николаус и Николай, но Николас във Франция и Никола в Италия, Нигул в Естония и Микулаш в Чехия, Ник или Колин в Англия, Клаус в Германия и Клаас в Холандия.

Историците твърдят, че легендата за Трите дъщери, описана от летописеца на Свети Николас , не е без прототип. Знае се, че Киприан от Картаген, християнски адвокат и учител, а впоследствие епископ-мъченик, е ликвидирал всичките си светски блага и е дарил приходите от тях на бедните. Това станало около около 240 г. сл. е. е. Постъпката му била забележителна. Няколко години по-късно Картаген отново дал пример за християнска благотворителност. През 251 г. сл. е. е. избухва епидемия и жителите на града се грижат за болните и за умирающите, дори и за тези, които са ги преследвали в миналото. С течение на времето не само името, но и облеклото на Санта Клаус претърпяло метаморфоза и от зелен, цветът на неговата мантия бил преобразен в червен. Но легендата за светеца, за добрия Дядо Коледа, който не желае да бъде разпознат и затова прави даренията си по късни доби, е жива и ще остане такава за всеки от нас, които вярваме в добрите чудеса.

(Бр. 22/2020 на „Златоградски вестник”)