Момчил ДОЙЧЕВ

 

 

Това бяха вълнуващи и забележителни като резултати избори.

1. Тези избори без съмнение поставят начало не само на нова партийна, но и на нова политическа система. Те не излъчиха политическа алтернатива, а по-скоро показаха равновесие между желанията на електората едновременно за стабилност и промяна. Проблемът е, че повечето от тези, които искат промяна, не знаят каква точно промяна искат.

 

2. За пръв път от първата популистка вълна през 2001 г. с идването на Симеон, и втората популистка вълна през 2009 г., партията на "третия популизъм" не успя да спечели изборите, макар да измести втората, водеща се за опозиционна партия.

Това бе поради делегитимирането на всички системни партии – т. е. партиите в последното народно събрание – „опозиционната“ БСП загуби половината си избиратели, победителят ГЕРБ – около 300 000. И двете партии преляха гласове към ИТН – горе долу поравно.

 

3. За пръв път победилата партия води убедително пред втората и третата, но съвсем няма да е способна да състави правителство не само сама, но дори с още две партии. Впрочем никой не може да състави правителство не само сам, но с още две партии, поради идейно-политическа несъвместимост.

 

4. За пръв път бившата комунистическа партия се оказа не просто на трето място, но и се превърна трайно във второстепенна партия, с която никой не иска да прави политика. Парадоксално, въпреки това, се дава шанс на нейния президент да заеме водеща политическа роля, при неуспех за съставяне на редовно правителство и със своето служебно правителство – съставено предимно от тайни и явни кадри на катастрофиралата БСП. И това може да се сметне за по-легитимно, отколкото редовно парламентарно съставено правителство.

 

5. За пръв път след 2001 г. ДПС излиза от голямата игра на задкулисието /дълбоката посткомунистическа-проруска държава/ да реди и контролира правителства и да е видим и решаващ политически фактор.

 

6. Провал на патриотарския национализъм в лицето на ВМРО, Воля-НФСБ и още няколко по-малки партии.

 

7. Пълен провал на проруските партии- Атака, АБВ, Възраждане, Възраждане на отечеството и още няколко партийки.

 

8. Възраждане на демократичната опозиция в лицето на Демократична България.

 

9. Неочакван успех на партията на Васил Божков.

 

10. Влизане на скандала в парламента - в лицето на Мая Манолова – участник в Костинбродския преврат през 2013 г. , която има наглостта да твърди, че не тя, а други фалшифицират избори...

 

Разпределението на гласовете постави новата партия на чалга-звездата Слави Трифонов на водещо място като незаобиколим фактор за съдбата на бъдещия парламент.

В нея се вляха гласовете най-вече на младите, необразованите, жителите на селата и малките градчета, неуспелите и разчитащи на държавата да ги оправи - т. е. това е класическият популистки материал.

Това е третият популизъм, който е силно влошена като качество редакция на първия и особено на втория популизъм, който третият популизъм отрича и се надява да заеме неговото място, макар да няма никакви качества за това.

Все пак Трифонов идва на власт след като бе подготвян повече от две десетилетия за това от тайните проруски служби и топлата си връзка с ДПС, както и с мутренскитe групировки като Мултигруп, ВИС, СИК и пр.