Розалин ХАДЖИЕВ

Преди време ходих до с. Кушла. Караше ме едно будно момче, родом от селото. Сега работи в Дупница. Обича си Кушла и като наближихме селото, взе с носталгия да ми изброява имената на местностите в района:

„Тука, дето са си построили ловджиите бивак, е Каракерез. По-нагоре е Kаменьова нива. Ей там, по стария път към Марквите поляни, е имало село - Хамбара. Към границата е имало махала - Далъга. Там Алчевите са имали колиба по-нагоре.

Още по нагоре е Бургаза, после е Старата мандра. От Марквите поляни на север е Ич кая /ючкая/ и Хасидаре. Преди Кушла е местност Портите. На североизток oт селото е Русо Бърце, Бучето, Катунца. Към границата е Остра чука, Николово, Дереклицкото, Ямурица, Кълнът, Изпаквата (изпъкнала) нива, Месалова чука, Церето, Благунца, Самеки път преслоп, Кирленски път, Портен камен, Полената, Перилийца, Молюското, Каурска лъка, Ямурца, Орешето, Върганяска чука, Върганят, Азмакът, Кошолон, Саджека, Увесът, Севрик, Чулвата нива, Осиките, Хърмудет, Ямурца, Долът, Пазлакът, Прапатила, Вирът, Кочините”.

Ако се спрем на наименованието ,,Катунца“, например, и се поровим малко в специализираната литература, излиза следната информация: от старобългарски катъ, катоунъ - временен военен лагер, стан. Също и временно селище на овчари, отглеждащи овце и кози. Среща се и в староруски и в сърбохърватски.

Катун е сродно и на латинското cantone /кантоне/, откъдето е френското и италианското кантон, преминала и в други балкански езици. Явно има стар произход и говори за някогашния традиционен поминък на местното население - животновъдството с отглеждане на много овце и кози и използване на лятна паша в Родопите и зимна паша по Беломорието, както и устройване на временни селища – катуни.

По време на османската империя се налагат нови наименования като турското ,,къшла“/дървена колиба, заслон, подслон в гората или ливада, заградено място за овце/. То дава и новото име на село Кушла - поради наличието на много къшли на овчари от намиращото се сега в Гърция село Угорли. След прокарването през 1919-1920 г.на границата с Гърция, много угорлийци остават в България и основават сегашното село Кушла. Запазеното име на местността ,,Катунца“ обаче показва връзките с по-стари времена, запазени от местните хора в имената на местностите около селото…

(Бр. 20/2020 на „Златоградски вестник”)