+ Завръщане от Балканите. Македония. Жалби против Гърция и Сърбия. Водачът. Тодор Александров и неговите чети...

 

С. В. Томсън,

в.“Обзървър“

21 окт. 1923 г.

 

 

Да кажеш на някой българин, че Македонският въпрос прилича на ирландския, значи да го обидиш. Той смята, че неговият въпрос е далеч по-критичен и заплетен. И действително е така, ако това може да бъде успокояващо. Този въпрос засяга не само България – той засяга пряко още три държави, а косвено и цяла Европа. Македонското чувство не е вдъхновявано от България. Напротив, българският дух се налага от македонците, които винаги са били многобройни в Царството.

 

Техният брой нарасна след войната с десетки хиляди бежанци. Населението на София е 160 000, от тях 60 000 са македонци, които са от най-различни класи и професии. Те движат търговията в града, неговите вестници и ресторанти. Голям е процентът при свещениците. Някои от македонците са измежду най-изтъкнатите политици. Те наистина са навсякъде, като ирландците. Българите от Македония са по-големи българи от населението в Царството и гледат със снизхождение на него като на сънародници, които дължат освобождението си на една руско-турска война. Десетилетия те са се борили против турските поробители, сръбската пропаганда и ортодоксалната гръцка църква; всяко семейство има свои герои и жертви. И от огъня на борбата и преследванията българите от Македония излизат с изключително високо чувство за националност, с високо развито религиозно съзнание, духовно по-израснали от сърбите и българите от Царството, по-упорити, непобедими, неуправляеми от никого, освен може би от самите себе си и това трябва да се постигне, защото е единствената форма на управление, която не е опитвана.

 

Завръщане на емигрантите

 

Както и в случая с Ирландия, съществува македонски въпрос извън Македония, извън Балканите. Преди войната емиграцията в Америка беше значителна, където и като занаятчии, и като земеделци българите от Македония бяха много уважавани и съставляваха една голяма преуспяваща колония. След войната много от тях се завърнаха в родината с надежда, че победата на съюзниците ще доведе до по-здрава политика в Европа и че програмата на президента Уилсън за самоуправление ще стигне и до тяхното отечество. 15-20 % от тях бяха прекарали по 3-4 години в Съединените щати. Те се върнаха от Новия свят, за да намерят своите училища затворени, ритуалът в своите църкви променен, роднините си – най-добрите земеделци на Балканите – без земя, заместени от сръбски колонизатори или гръцки бежанци от Мала Азия. При тези обстоятелства не трябва да се учудваме, че те вече съжаляват за отишлата си все по-отслабваща турска власт и започнаха да се готвят за въстание.

 

Две организации

 

Съществуват две македонски организации. Едната се състои от “дружества“, разпръснати из целия полуостров, които изпращат делегати до Централния комитет в София. Делегатите са повече от 250 и са представители на около 500 000 души. Те търсят мирно разрешение и ще бъдат доволни, ако на македонските българи им бъде разрешено да запазят училищата и църквите си и им бъде дадено местно самоуправление. Понастоящем те нямат никое от тези елементарни права. Тези, които искат да се върнат по домовете си, са извън границите въпреки договорите и конвенциите. Македонските дружества са изпратили множество молби до Съвета на Обединените нации, но и досега без какъвто и да е резултат.

Другата македонска организация е военна, революционна и тайна, доколкото може да бъде тайна при толкова много участници. Тя е възобновена от тайната организация, основана през 1893 г. от няколко професори и учители в Западна Македония.

Въпреки че българите са най-многобройният и най-енергичният елемент, в организацията членуват и гърци, власи от румънски произход, турци, чието религиозно единство е било разбито от турския национализъм, и евреи, които предвиждат, че търговията ще западне, когато Солун и неговият хинтерланд останат под чужди знамена. Тяхната цел е автономна Македония със столица Солун.

Въпреки че Централният комитет има абсолютна власт и изисква строга дисциплина от своите членове, той, както и всички останали подкомитети и други звена се избират по демократичен път. Децентрализацията е толкова усъвършенствана, че цялата страна, планинска и често без пътища, е под контрола до най-дребните подробности: пътищата са патрулирани, населението е регистрирано, ефективна тайна организация е установена и въпреки че изглежда невероятно, събират се вноски отделно от данъците, наложени от сърбите и гърците. Революционният съд раздава правосъдие и наказва с глоба, налагане с тояга и даже смърт всеки, който се осмели да посегне на живота, имуществото или честта на хората или наруши устава на организацията. Около един от водачите на тази организация се носят вече легенди.

 

Тодор Александров

 

Т. Александров е най-известният герой на Македония. Българин по рождение, син на учител в Източна Македония, той се включва в революционното движение още съвсем млад. След като турците го арестуват и го осъждат на 4 години затвор, той след една обща амнистия избягва в планината и се включва в една чета, на която в последствие става водач. Сега той е абсолютният вожд на всички македонски чети, които при една пълна мобилизация могат да привлекат от 50 000 до 60 000 доброволци, повечето от които добре обучени войници, въоръжени с пушки и бомби.

Александров води безпощадна, тежка война срещу сръбската администрация, жандармерия и войска. Този свит, бледен чернобрад мъж с малки, бляскави очи, твърди, че притежава по-абсолютна и по-голяма диктаторска сила, от който и да е цар. Сърбите дават висока цена за главата му и полагат големи усилия да го заловят, но това не им се удава. По села и градове верни, почти невидими телохранители го пазят и никой, даже най-невинният и без неприятели човек, не е в по голяма безопасност от този революционер в планините на дивата гранична зона. Неговите преходи са като кралски поход. И най-отдалечената долина оживява изведнъж, на всеки връх има съгледвач, всеки храст крие приятелски очи; селяните се събират по пътищата, шепнейки: “Тодор ще мине оттук“.

 

Независима Македония

 

Александров е в разцвета на силите си и въпреки че се говори, че е туберкулозен, той е мъж с неутолима жизненост и желязна воля. Той притежава огромно количество оръжие и може да доживее да го употреби, ако не се поддаде на подкуп или не бъде предаден. Неговият идеал е независима Македония в границите, определени през 1912 г. но той е готов и на компромис на базата на автономна Македония, която би включила гръцките и сръбските области, (които бяха изключени през 1912 г. ) и би съставлявала част от една преустроена Югославия под федерално управление. Повечето от македонските политици биха приели такова разрешение, а що се отнася до българите в Македония, то би надделяло. Самият факт, че то е било предложено, говори, че то вдъхва единствения лъч на надежда в иначе безнадеждното състояние на нещата.

За съжаление, правителството в Белград се плаши от българското господство и изразходва много време и пари (и много жертви ) за неефективна пропаганда и репресии.

 

„Тлеещ огън“

 

Ако балканските страни постигнат мирно разбирателство без намесата на Великите сили, ще бъде добре. Но ако не успеят, ще трябва да помним, че правителствата на Западна Европа и САЩ са виновни за сегашното положение: техните представители подписаха Ньойския договор, който увековечи най-лошите клаузи на Букурещкия договор, въпреки че последният не беше признат в 1913 г., като беше считан, и то основателно, че е прекалено отмъстителен спрямо българите. И ако чувството за чест липсва у правителствата на Западна Европа и САЩ, то поне собствените им интереси изискват по-сериозно отношение към Македонския въпрос. Има и други недоволни селски маси от двата бряга на Дунава: Централните сили действат и в някои други победени държави, където буржоазните правителства са им подчинени, но където хората не са се предали. Македония е тлеещ огън, който може да се възпламени. Сега повече от друг път е невъзможно да се спре един балкански конфликт.

 

Допълнение към темата

 

Тодор Александров за себе си и за ВМРО:

 

„…Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били, и сега не сме оръдия на българските правителства, а секога сме били и требва да бъдем „оръдия“ на Независима България, на борческа Македония и на целото българско племе…“

(Из писмото му до ген. Александър Протогеров,

20 август 1924 г. )

 

„…ВМРО е национална организация, включва в себе си всички съсловия, поради което е невъзможно тя да стане класова или партийна. Тя има своя определена цел и не може да се заема с големи задачи и да разрешава крупни световни проблеми…“

(Окръжно на ЦК на ВМРО,

1 август 1924 г. )