Атанас ФИЛИПОВ
На 19. 06. 1913 г. срещу българския град Кукуш се изправят 5 пехотни дивизии, 1 конна бригада и многочислена артилерия, почти половината гръцка армия. Срещу нея се противопоставят 7-8 000 бойци от 29-и ямболски и 32-и новозагорски пехотни полка, с 2 батареи (24 оръдия), 1-а планинска бригада и 2 непълни ескадрона. В неравната битка, още в края на деня българската войска в пълен боен ред се изтегля във вътрешните отбранителни позиции.
Главните сили на БА са съсредоточени срещу сръбската армия, като в резерв към Кукуш на помощ се присъединяват единстевено няколко дружини новобранци от серската и драмската бригади. На 20 юни позициите са удържани. На 21 юни, подсилена с нови подкрепления гръцката армия обхожда фланговете на българската отбрана. Изправени пред опасността да бъдат обградени и разбити, българските части отстъпват. След обяд гръцката армия влиза в обезлюдения Кукуш. Последствията, установени по-късно от Карнегиевата комисия, днес в 21 век се определят като геноцид. По признания на гръцки генерал, началник щаб, Кукуш съзнателно е запален и унищожен заради българския му характер. Изгорени са 1846 къщи, 612 дюкяна и 6 мелници. В пламъците на града изгарят останали стари и немощни хора. В областта са разорени и опожарени манастирът „Свети Георги“ и 40 от българските села наоколо. Кукуш и днес, след 107 г., е пример за безграничното гръцко варварство...
На 21. 06. 1913 г. в хода на Междусъюзническата война в Егейска Македония престава да съществува Кукуш, български град с хилядолетна история (според граничния надпис от Наръш, още в 904 г. е в пределите на българската държава).
В историята има примери за войни с унищожени градове. Но за малко от тях историческите факти в 21 век са арогантно преиначени. В октомври 1912 г. Кукуш е освободен от османското владичество, като се въвежда българско военно-административно управление, начело с Тодор Александров. Четиридесет хилядна гръцка армия, подкрепена от многочислена артилерия влиза в обезлюдения град. Според Карнегиевата анкетна комисия, ограбени, опожарени и сринати до основи са 1846 къщи, 612 дюкяни, 6 мелници и хиляди помещения за стопанската дейност на жителите му. Ако през 1903 г. паравоенни андартски формирования извършват колежа в Загоричане, то 10 г. по-късно официалната гръцка държава извършва геноцид над българското население в Кукуш. Гърция подменя историческата истина, като го приравнява с „освобождаване” от българския окупатор. Но кого освобождава гръцката армия, след като над 10 000 жители напускат града с отстъплението на българските войски. Малцината останали стари и немощни хора са избити, или загиват в пламъците и руините на собствените си къщи. Цялото българско население е щяло да бъде избито, ако не беше напуснало града. Спасяват се единствено 300 човека, потърсили закрила в католишката конгрегация „Св. Йосиф”, над която се вее френския флаг.
Официалната гръцка историография мълчи за тези факти. Процъфтяващият през османското владичество Кукуш е унищожен от едни много по-големи варвари! Днешният Килкиш гърците не посмяват да построят върху руините на българския Кукуш! Но в него функционира военен музей, където са изложени военните униформи на „победителите” и пленените трофеи, оръдия на „победените”. Историята се пишела от победителите?! Време е България да изиска от Гърция историята и истината за унищожения Кукуш да се пренапише!
(Бр. 18/2020 на "Златоградски вестник")