+ Какво още каза изпълнителният директор на КЦМ Румен Цонев в отговорите си пред Иглика Филипова от в. „Капитал”?

Какво научихте от предишния голям проект, което ви помага в сегашния? По-уверени ли се чувстват специалистите ви сега?

- За предишния проект имаше много тежки технологични решения, трябваше да предпочетем неизвестен доставчик пред изключително утвърдена компания. Поехме обмислен риск, знаехме го и спечелихме. Днешният екип има увереността, че може да взима и такива решения и не е необходимо за всяка стъпка да се допитва до по-висшето ръководство, което е много важно. Те работят със самочувствие. Една компания, която е правила такива избори, израства, тя е много добър партньор. В сферата, в която работим, нашите инженери имат изключително добри контакти със свои колеги от целия свят. Ние сме отворена компания, по-скоро не крием това, което знаем, и споделяме нашия опит, защото без нашите инженери на друго място не може да се случи същото, просто няма как да стане. По принцип в големите проекти са заложени някакви технологични показатели, които трябва да бъдат постигнати. Това, общо взето, се договаря. Доставчиците предлагат със съответните резерви, тъй като те отговарят за постигането на показателите. От другата страна ние искаме те да бъдат достатъчно завишени, за да имаме по-сериозна работа от тяхна страна. В крайна сметка в договора се записват едни показатели, които удовлетворяват нашите изисквания. Това, което съм научил в дългата си практика в тази сфера, е, че никога не се случва това, което е записано в договора. Има две възможности - едната да не бъдат постигнати показателите, което много често се случва, а другата е да бъдат постигнати по-добри показатели от заложените. За да бъдат постигнати по-добри показатели, единственото условие е да имаш собствен добър екип, който да управлява проекта. Проектантът не прави нищо, за да бъдат постигнати по-добри от договорените показатели, това го прави нашият екип. И при нас това се случи, разбира се, след много усилия, след много натрупване на опит, но е невероятно удовлетворение да видиш, че инсталацията ти работи по-добре, отколкото е била проектирана. Това е отличителна черта на нашите проекти.

Навлизането на различни нови технологии при батериите отразява ли се по някакъв начин на търсенето на олово и какви са прогнозите ви в по-далечна перспектива?

- Аз съм член на управителния съвет на Международната оловна асоциация. Тя работи много активно с Европейската комисия и дирекциите й по отношение използването на оловото, мерките за предотвратяване на замърсявания и т. н. Трябва да се има предвид, че оловото ще продължи да бъде един от най-използваните индустриални метали. Появяват се и нов вид батерии, например литиево-йонните, и макар че за момента те все още имат недостатъци, сигурен съм, че във времето ще бъдат преодолени. Но на земята има място за всички - и за оловно-киселите, със съответната специализация, и за литиево-йонните и др. Дълги години производителите на оловно-кисели батерии живееха в изключителен комфорт, те нямаха никаква конкуренция. Което, общо взето, доведе през годините до едно успокоение. Когато се появи конкуренцията, това доведе и до изключителни усилия, грижи и много инвестиции за развиване на качествено нови оловно-кисели батерии. И в момента те са съвсем различни от старите. Между другото в рамките на международните асоциации работим много сериозно по отношение на приложимостта на металите и това, което е важно за Европа. Защото Европа е изключително застрашена от всякакъв вид протекционизъм, особено от Китай. В един момент тукашната специализация отиваше по-скоро към свръхвисоките технологии, към услугите, към почти никакво производство и към невероятна зависимост от външни доставчици, което се отчита в момента, особено покрай тази пандемия, като грешка. Още повече, ако трябва да се говори за развитието на неутрални към климата технологии, Европа не може да разчита на другите. На една дискусия, най-големите производители на метали в Европа направихме предложения на Европейската комисия какво трябва да се направи, за да имаме устойчива верига на доставки. Тук имаме нужда и от мед, и от цинк, и от олово, и от никел. При всички случаи трябва да се знае, че развитието на европейската икономика задължително минава през развитие на добивно-металургичната й част. Без производство на метали няма кръгова икономика, няма умни градове, без нашите метали е абсолютно невъзможно да се случи каквото и да било.

Как металургията като цяло се вписва в новите тенденции за "позеленяване" и какво е мястото й в Зелената сделка?

- Ако сделката беше "розова", металургията нямаше как да се впише! Но "зелена сделка" без нашите метали просто не може да съществува. Защото, ако говорим за съхраняване на енергията, без метали няма как да се случи. А ние искаме да използваме енергия, която се произвежда неравномерно във времето, искаме да използваме вятърни централи, слънчева енергия, приливи и отливи и т. н. Тези възобновяеми източници задължително искат след тях някакво акумулиране на енергията, така че да се използва, когато е необходима. Без метали това просто няма как да стане. Металургичните технологии трябва задължително да осигуряват производството на метали по най-екологичен начин. Но трябва и да е конкурентен този начин, защото произведените от нас метали на пазара се конкурират с металите, които са произведени на Изток или в Южна Америка, но екологичните изисквания там са доста по-занижени. Ние допълнително плащаме много по-висока цена за електроенергията, независимо че имаме по-малък разход. В техните производства се използват по-евтини горива, докато при нас използването им се ограничава. Затова и в Европейския съюз се търсят и налагат регулаторни механизми за подпомагане на производството на метали. Аз съм оптимист, че скоро и в България ще се подходи отговорно за нормативна защита на собственото производство, защото потребността от нашите метали ще нараства. Използването пък на най-нови технологии е наша, на производителите, отговорност. Затова и инвестираме...

Какви нови метали смятате, че могат да се произвеждат в КЦМ от суровините, които ползвате, или от нови суровини?

- Ние от две години имаме собствен изследователски център. Събрахме в него хора, които имат нагласа да бъдат в изследователската сфера, защото тези центрове не са производствени, там 10% от разработките могат да се случат на практика. Обаче сме убедени, че там се раждат наистина много добри идеи. Ще започнем да инвестираме в технологии, които са доказали способностите си точно в нашия изследователски център, и ще започнем да произвеждаме и нови метали. Говоря за кобалт, което е част от нашите планове, вече произвеждаме телур, защо да не произвеждаме в скоро време и индий, имаме бисмут, мед, кадмий, олово, цинк. Идеята на кръговата икономика е всичко, което постъпва със суровините, да стигне до краен метал. Защото досега не само в КЦМ, в много европейски заводи се стига до някакъв полупродукт и се продава на компании, които могат да направят краен продукт. Това в никакъв случай не е ефективно, а в един момент може да стане и невъзможно. Така че отговорността на технолозите, на металурзите, изобщо на тази общност, е да намери решение. И ние сме от тези, които намираме част от решението. Ние сме принудени да получаваме и другите метали. Между другото много често на много места приходът от другите съпътстващи метали е по-голям дори от основните. Така че в тази сфера има много сериозно развитие.

Какво правите извън работа, имате ли хоби?

- Обичам спорта и природата и успявам да ги съчетая, като участвам в планински ултрамаратони. Дори така се запалих, че решихме със съпругата ми и приятели да организираме ултрамаратон, планинско бягане в Родопите. Казва се "К3 Ултра", провежда се в част от непознатите Средни Родопи в района на Златоград и се радва на изключителна популярност!

(Бр. 18/2020 на „Златоградски вестник”)