+ Част от научната програма на изследователи от Софийския университет се проведе наскоро в „Сивриевата зала” на Стария град в Златоград

Албена АНТОНОВА

Делювите празници тази година дадоха повод в китния Златоград да се съберат изследователи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), които, освен че се насладиха на богата културна програма, проведоха и поредица от научни семинари. Учените, в по-голямата част представители на Факултета по математика и информатика (ФМИ) към СУ, обсъдиха развитието на няколко научни проекта, свързани с ключовите компетенции на бъдещето, мястото на новите технологии в полза на науката, бизнеса и обществото, насърчаването на отворената наука и използването на високотехнологични средства при изграждане на компетентностни модели в обучението.

В началото екипът по проект CATCHHYPERLINK "https://www.catch21st.org/" 21 по програма Еразъм+, воден от доц. д-р Елиза Стефанова, зам.-ректор на СУ, представи подготовката на нови подходи за обучение, чрез които университетите могат да подпомогнат развиването на ключовите компетенции на 21 век. Важни за бъдещето, ключовите компетенции са определени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и са свързани с критично мислене, творчество и иновации, сътрудничество и работа в екип, комуникативни умения, компетенции за изграждане на глобални и местни връзки, използване на технологиите като средство за обучение и самонасочено обучение.

Работата продължи с изследователски семинар по проект "Използване на високотехнологични средства при изграждане на компетентностни модели в обучението", финансиран от фонд "Научни изследвания" на СУ. В рамките на семинара учените разработиха подходи за използването на компетентностните модели в обучението и създаването на индивидуални планове за обучение в електронни среди. Чрез тези подходи и модели, всеки обучаем би могъл самостоятелно да определи набор от компетентности и да разработи път за своето професионално развитие, като съчетава предпочитани от него методи и средства за обучение.

Успешно премина и семинарът, посветен на Отворената наука, дейностите на възела на Алианса за научни данни в България и възможностите за включване в дейностите в Европейското общество за отворена наука (European Open Science Cloud (ЕОSC).

Около 20 човека взеха участие на място в Златоград, а отделно 15 участника се включиха дистанционно в обсъждането на новите предизвикателства. Проф. дфзн Ана Пройкова от СУ представи възможностите за включване на индивидуалните членове на RDA в работните групи на ЕОSC и Европейската асоциация за отворена наука. Силно впечатление направи изказването на зам.-министъра на образованието Карина Ангелиева, която от Брюксел начерта приоритетните политики на европейско и национално равнище за развитието на наука, отворена към света и отворена наука, програмите за насърчаване и модернизация на университетите, политиките за подпомагането на развитието на отворените научни данни и отворените иновации и връзките с бизнеса.

Проф. д-р Мария Нишева, зам.-декан на ФМИ на СУ, направи връзката между политиките за отворената наука и Концепцията за развитие на изкуствения интелект в България до 2030 г. Проф. д-р Красен Стефанов представи възможностите за включване и участието на СУ в Европейската асоциация за отворена наука (ЕОSC Association).  

Въпреки интензивната научна програма обаче, изследователите успяха да се насладят на автентичната атмосфера на Делювите празници, изключителните музикални изпълнения и неуморните пъстри хора. Вкусните трапези и ароматът на въртяното кафе, багрите на Родопа планина и златните усмивки на малки и големи дадоха повод на всеки да желае да се върне отново. Важен принос за организацията, топлото посрещане и прекрасните минути в Златоград имаха домакините Елица Пелтекова и Михаил Пелтеков от екипа на ФМИ към СУ, които направиха преживяването на всички незабравимо.

(Бр. 18/2020 на „Златоградски вестник”)