Спас ТАШЕВ

. Какво се крие зад отказа Ридван Караходжа да стане български гражданин?

. Премиерът може да поиска преразглеждане на решението на Съвета по гражданство;

. За съжаление сънародниците ни в Западна Тракия в Гърция са напълно забравени;

. Поредният българин получи отказ за предоставяне на българско гражданство

В края на краищата няма програмен или нормативен документ, в който да е казано, че всички българи зад граница трябва да станат български граждани. И все пак отказът на Съвета по гражданство да уважи молбата на нашия сънародник Ридван Караходжа от южнородопското село Пулево, Ксантийско, дори не е алегорично убийство на бяла лястовица, а повод за много сериозни размисли за непоследователната ни и разпокъсана държавна политика към българите в чужбина.

От една страна периодично слушаме декларации, че България ще подкрепя българските общности по света, че те са нашето лице зад граница, лоби, мост за сътрудничество и с тях искаме да изградим трайни връзки, а защо не и стратегическо партньорство.

От друга страна обаче често пъти тези думи не се покриват с дела, а и липсва необходимата координация. Поради това изоставаме на светлинни години спрямо политиките на наши европейски партньори, които подобно на нас имат свои големи диаспори. Този печален резултат има своето логично обяснение.

Практиката на национален нихилизъм към българите зад граница от времето на 45-годишния комунистически режим не е напълно преодоляна и при 30-годишния ни преход. Ако за някои наши задгранични общности се прави нещо и е престижно да се говори, има едни българи, които са напълно забравени - това са българите в Западна Тракия в Гърция.

От 1912 до 1919 г. районът е неразделна част от територията на България, а всички негови жители са български поданици. След края на Първата световна война българското Беломорие, съгласно Ньойския мирен договор, е окупирано от френски войски и преминава в съвместно владение на петте велики държави от Антантата, които установяват автономен режим, начело с френския генерал Шарпи. През този период започва масовото изселване на българското население от Западна Тракия, но въпреки това от около 180 хил. българи преди това, при преброяването в Междусъюзническа Тракия през 1920 г. са регистрирани 80 893 българи, като от тях 11 739 са българи мюсюлмани.

През 20-те години на ХХ в. българите християни в Западна Тракия окончателно са изселени от гръцките власти, там остават само българите мюсюлмани. Всички те имат мюсюлмански имена, но майчиният им език, носии, обичаи и народни танци са български. Днес в Западна Тракия има около 40 хил. българи мюсюлмани и те представляват 33% от цялото мюсюлманско население на областта. Дълги години със съдействието на гръцките власти бяха подлагани на турцизация, в т. ч. и задължително изучаване на чуждия за тях турски език. През последните 20 години Гърция си даде сметка, че сама създава един задълбочаващ се проблем, но вместо да разреши изучаването на български език като майчин, тя започна да създава нов „помашки” език и ново „помашко” самосъзнание. Всичко това става под носа и при пълното бездействие на българската държава!

Познавам една част от лидерите на общността на българите мюсюлмани в Западна Тракия. Те са интелигентни хора и знаят българския си произход. Преди няколко години част от тях посетиха отоманските архиви в Турция и откриха документи за родните си села. Видяха през кой период е станало приемането на исляма, прочетоха и имената на предците си преди помюсюлманчването. Това са български, а не гръцки имена. Страхът обаче все още ги сковава и те не смеят да говорят публично за всичко това. Един единствен човек открито надигна глас в защита на истината и това е българският родолюбец Ридван Караходжа. Той наистина е първата бяла лястовица в Южните Родопи. И точно на него Съветът по гражданство отказа да уважи молбата му за предоставяне на българско такова, въпреки че Ридван приложи документи, че предците му през периода 1941-1944 г. са били смятани от българската държава за лица от българска народност и са били български поданици.

Колкото и да е странно, предложението за отказ идва от Дирекция „Миграция” на МВР. Компетенциите на тази държавна структура са в областта на придвижването на кандидатите, а точно тук трябва да се има предвид, че Ридван е гръцки гражданин по рождение, т. е. със свободно придвижване в Шенгенското пространство. В този случай „легендата”, че това е поредният кандидат, който иска българско гражданство, за да пътува, просто е несъстоятелна. А ако говорим за съдимост, трябва да кажем, че Ридван Караходжа е уволнен като учител, защото отказва да преподава турски език, който не разбира, на децата българчета мюсюлмани в района, защото не им е майчин и те също не го разбират. Тук не виждам нищо престъпно, а по-скоро похвално. В същото време, ако Ридван Караходжа по някакъв начин е застрашавал националната ни сигурност, това трябва да бъде казано от ДАНС и тогава дори не бихме обсъждали възникналия казус. В справката на сайта на Дирекция „Българско гражданство” при Министерство на правосъдието обаче такава информация няма, т. е. няма данни ДАНС да възразява. Като човек, роден и израснал в Родопите, с огромна болка констатирам, че на думи нашите държавници са обезпокоени от евентуална турцизация на българомюсюлманското население, а на дело нанасят удар по борец срещу нея и по този начин я подкрепят. Ето как някой служител в държавната ни администрация, обслужвайки чужди интереси, се опитва да сложи кръст на държавната ни и международна статистика и оказва въздействие да не бъде признат за българин един наш сънародник в Гърция, който и днес се бори срещу турцизацията и гърцизацията на тамошните българи мюсюлмани.

Давам си сметка, че Турция и Гърция имат своите интереси и лостове за влияние, но България също има такива, трябва да защити Родопите, поради което подобно деяние не трябва да остане ненаказано. Отдавна поставям въпроса защо членовете на Съвета по гражданство се произнасят по въпроси извън разписаната в нормативните документи компетентност на институциите, които представляват?

Като се дистанцираме от конкретния случай трябва да се запитаме и къде е органът, който формира държавната ни политика към българите в чужбина и преценява тежестта на отделните положителни и отрицателни страни при комбинираното въздействие на редица фактори? Къде са стратегическите ни проекти за бъдещето на българската диаспора и нейното взаимодействие с българската държава, къде са програмите ни за нейната мобилизация?

Все въпроси, оставащи без отговор, защото такава институция и такива дейности няма. Само имитация! Надявам се България да успее да преодолее всичко това, но до тогава, за да измие поредното срамно петно, дано да се намери български държавник, още по-добре ако това бъде премиерът Бойко Борисов, който да поиска преразглеждане на решението на Съвета по гражданство и да потърси отговорност от лицата, направили това предложение, което не се вписва в българския национален интерес.

(Бр. 16/2020 на „Златоградски вестник”)