Бука Къдра от махалана рано остана вдовица с две малки деца, ама никога не загуби чувството си за хумор. Рекла веднъж на своя комшийка:

- Хъту мари, на твоен чулек наред ли му е всичко?

- Оти мари, щу ще да му е?

- Ам де да знам - от цала махала само той ни си е поискувал…

Възврела тогава Хъта и занаредала:

- Дьъ бре, зина мерецкава! Марената дано та удрие! Ам я му ще пукна на ден пладнина, в среде очине! Да ни съ я впрелу от твойта бъркушова тенджура да са нареда да яде..

Година-две преди да почине я срещам, поздравявам я и питам как е. И с присъщия си хумор ми отговаря:

- Мойсо хубаво гу нема нийде. По дваж съм ходила на почивка всека година. Ама взехме да вървим надолу. Реклала сам на децана: ага умрам, некролози да ми ни правят. Да ма ни подзират залепена по дерецисе и да викат „Ха, льъ, съва стара джадия са я поминъла”...

Записал Розалин Хаджиев

(Бр. 16/2020 на „Златоградски вестник”)