За пръв път празникът се чества в Пловдив през 1909 г. - година след обявяване на Независимостта на България, в деня на най-българския светец - св. Иван Рилски (по църковния календар тогава е първи ноември).

Официален празник става през 1922 г. - годините след Първата световна война, когато отново търсим себе си и националното си самочувствие. Такъв той е до 1945 г., когато е забранен, а към него се връщаме през 1992 г., при правителството на премиера Филип Димитров. Разминаването на светския и църковния календар (след 1969 г.) е причина той да не бъде свързан с деня на св. Иван Рилски, който по църковен календар сега се чества на 19 октомври.

Наричан е още "Отчов ден", т. е. ден на отците, на създателите на нашата духовна култура.

Що се отнася до името " будител" - историята е малко по-прозаична. Така са се наричали монасите, които имали задължението с фенер в ръка да будят ония монаси в манастирите, които задрямвали по време на дългите и изтощителни нощни молитви.

Но приет като символ, тоя образ, напомнящ и Диоген с фенера, се превръща в символ на бдящия човек, събуждащ останалите за духовна възмога!

Честит празник на всички!