Божидар ЧОЛАКОВ

Кирковското с. Бенковски носи името на българския революционер Георги Бенковски. В селото живеят около 2200 души. To е едно от големите села в община Кирково, разположено на левия бряг на р. Върбица, между двата гранични пункта Маказа и Златоград. Природата около Бенковски е изваяла причудливи форми в скалните масиви, които привличат туристите. Интересната структура на скалите е дала чудесна възможност на природните стихии да извае формите на лъвска глава, жаба, костенурка, гъби и пр.

На тези места личат много добре и следите, оставени от траките - скални ниши, скални гробници и светилища с изсечени в скалите шарапани за ритуален добив на вино.

Срещаме се с Боряна Хъзова, която от 9 май 1979 г. е част от администрацията на с. Бенковски, а днес - кмет на селото.

- Село Бенковски е било община до 1977 г., когато Калин Димитров е председател на общината. Тук живееше 17-хилядно население  в някогашната община Бенковски. През 1986 г. се обединихме три общини в една – Бенковски, Подкова и Кирково, която беше с 6 хиляди население, но стана център на общината. Днес селата Бенковски и Подкова се водим микрорайони на община Кирково. В селото живее смесено население – българи мохамедани, турци, християни и роми, но разбирателството между нас е много добро.

Това разказва кметът Боряна Хъзова.

В миналото село Бенковски е носело името Кирил. Селището се е водило на подразделение към Пашмаклийска (Смолянска) област, околия Златоградска. През 40-те години на миналия век Бенковски минава към Кърджалийска околия.

Околностите на Бенковски пазят много исторически тайни. В своите статии в периода 1937-1943 г. Николай Иванов прави археологически и етнографски проучвания на Източните Родопи. В една статия той описва предание, че в двора на джамията в Бенковски, е намерен гроб, за който се смята, че е погребан Патриарх Евтимий, но мощите му са прибрани от местен турски велможа.

Малко по-нагоре от джамията се намира единствената действаща църква в община Кирково. Тя събира малкото останали християни в селото и околните села. Църквата носи името „Свети Дух“, построена първоначално през 1934 г. като дървен параклис. Впоследствие през 1942 г. е построена масивната каменна сграда с камбанария, която е осветена от митрополит Кирил през 1949 г.

За строежа на църквата ни разказва Владимир Петров, учител в местното училище.

- През 1916 г. от Устово слизат няколко християнски семейства, сред които Базлянкови, Миневи, Михалевски и други. Заживяват и се устройват в с. Бенковски. По-късно решават, че имат нужда от храм и с лични средства построяват дървен параклис. Tой съществува до към 1934 г., когато общината им отрежда място, където да почне строеж на масивна сграда. Това е днешната църква „Свети Дух“.  Започнал строежът през 1934-а и е завършен през 1941-а. Първия свещеник в църквата е Атанас Аролски, обслужвал по това време и храмовете в Златоград", разказва Владимир Петров.

Духовникът починал през 2015-а на 95 години, с което е бил най-възрастният свещеник в Смолянска област. Водил е църковни служби до последно в няколко чепеларски села. Той е погребан в двора на църквата "Св. Пророк Илия" в с. Хвойна.

Иконостасът на църквата "Свети Дух" в Бенковски е голям и красив, реставриран преди време в Кърджали. По време на „възродителния процес”, в региона са правени опити за взривяване на храма, но неуспешни. Тогава е пострадал само иконостасът.

Днес покривът на храма е  компрометиран и при всеки дъжд водата протича вътре, дори може да се видят следи от теча по стените. Козметичен ремонт на църквата не е правен с години. Сега предстои да се отремонтира покрива, да се подменят греди и керемиди. За предстоящия ремонт споменава и кметът на Бенковски Боряна Хъзова, която иска да сe направи голяма порта с алея към храма.

Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Църковният празник Свети Дух е винаги 51 дни след Великден и се празнува на деня след Петдесетница. Православната църква отдава почит на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица.

(Бр. 14/2020 на „Златоградски вестник”)