Както читателите ни вече знаят от наши предишни публикации, тази година Златоград е центърът, в който с поредица прояви се отбелязва 675-годишнината от смъртта на родопския войвода Момчил. И затова насловът е „2020 – Годината на Момчил войвода”. Патрон на кампанията е председателят на Парламента Цвета Караянчева, която стана член на Инициативния комитет още при основаването му по-рано тази година.

Така в началото на месец юли, на връх св. Неделя край града, в службата на отец Емил по повод деня на светицата, бе споменато името на Момчил войвода и свързаните с неговата памет предстоящи събития. Които бяха потвърдени и от присъстващите на заупокойната молитва проф. Николай Овчаров и Александър Митушев от инициативния комитет.

И така, на 22 август т. г., на вр. Костадин на българо-гръцката граница, ще бъде открит тържествено паметникът на ксантийския родопски войвода. Преди това обаче, в самото начало на август се очаква да излезе от печат съвместната книга на Овчаров и проф. Пламен Павлов – „Момчил – родопският цар”, чието представяне също ще бъде част от 675-годишнината. Археологическите и исторически изследвания на двамата автори се спират на обстоятелствата, направили възможно краткото управление на Момчил на една обширна родопска област, стигаща до пристанищата на Беломорието.

Според археолога, на златоградския връх Св. Неделя е била една от крепостите на войводата в Родопите. Неговата „звезда” изгрява в едно кърваво време на война за престола във Византийската империя, който Йоан Кантакузин узурпира през 1341 г., сваляйки законното регентство на малолетния Йоан V Палеолог.

По това време Момчил е смел авантюрист, воюващ с всички страни в конфликта със своята 5000-на войска. Кантакузин успява да го привлече, като му предава за управление Средните и Западните Родопи, докато беломорската област Момчил сам овладява, определяйки за свой център крепостта си над гр. Ксанти.

Междувременно, българският цар Иван Александър се намесва в междуособицата и завладява Пловдив, както и големи части от Тракия и Източните Родопи. Възходът му стига дотам, че той забива българското знаме в огромния град Перперикон, а водените лично от него войски на родопските и беломорски българи, чийто военачалник е Момчил, се срещат в центъра на планината Родопа.

През 1344 Момчил се жени за знатна българска принцеса от двора в Търново, не без благословията на цар Иван Александър, смята проф. Пламен Павлов. Тогава именно българските предели се простират далеч към бреговете на Бяло море, когато родопският войвода превзема значителни градове като Перитерион, Кавала, Неа Перамос, Драма и Полистилон. Няколко са победите му в тези сражения над съюзените ромейски войски и турски орди. На 7 юли 1345 г. родопският цар Момчил е притиснат при крепостта Перитерион и пада убит  след неравна и ожесточена битка.

По информация на ИК, макар че ще бъде готов в уречения срок, за да бъде открит, паметникът на Момчил се нуждае от още средства за разплащането му. Затова ще продължи набирането на средства в специално откритата за целта сметка.

Тя е в Банка ДСК АД, с титуляр на Инициативния комитет и IBAN: BG29STSA93000026512384.

(Бр. 14/2020 на „Златоградски вестник”)