Петко Славейков

„...Сигурно това е въобще и единствената, но никак не малка, полза от подобни движения. Те може да не свалят тираните от реалната им власт, но ги събарят в съзнанието на хората, а това е вече наполовина свършена работа.

Сгромолясана по този начин в мислите и надеждите на хората, тиранията е вече наполовина сгромолясана и от истинската си власт. Важното е да се разруши представата за нейната непоклатимост.

Най-сигурно се задържа оная власт, която успее да внуши на поданиците си, че е неуязвима, че е вечна, затова и заедно с тиранията се е родила и демагогията. Те са като двете лица на Янус - едното, фалшивото, ти се усмихва и те залъгва, че ти мисли доброто, че не заспива от мислене как да направи живота ти по-добър, а другото, озъбеното, хищното, жестокото лице на палач, изразява истинската същност на тираничната власт.

Въпросът е да спреш да вярваш на едното и да се опиташ и ти да се озъбиш на другото. Щом вече няма да има на кого да се усмихва, тиранията няма да има и на кого да се зъби, защото ако всички ѝ се озъбят едновременно, тя ще стане жалка и в безсилната си злоба ще започне постепенно да се сбръчква, да се смалява и изтънява, докато накрая се самоизпепели като злия дух, чиято магьосническа сила е отнета...”

(Бр. 14/2020 на „Златоградски вестник”)